По-строга регламентация на изискванията при лицензиране на пенсионноосигурителните дружества и при издаване на разрешение за управление на фондове за допълнително пенсионно осигуряване, предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Те бяха обсъдени на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщи правителствената информационна служба.

Според новите разпоредби пенсионноосигурителното дружество трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от минималния капитал, който е 5 млн. лв. Досега те е трябвало да разполагат с 50 на сто от него. Когато собственият капитал на дружеството спадне под изисквания размер, то уведомява в 3-дневен срок заместник-председателя на Комисията по финансов надзор (КФН), като представя оздравителен план. Дружество, което управлява фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, следва да разполага и с гаранционен капитал в определени размери. Когато собствените средства на дружество, което следва да разполага с гаранционен капитал, спаднат под размера на границата на платежоспособност, то е длъжно да изготви план за достигане на платежоспособността и да го представи отново. А когато собствените средства спаднат под размера на гаранционния капитал, дружеството е длъжно да изготви краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства. В случай, че капиталът не съответства на изискванията Комисията по финансов надзор отказва да издаде пенсионна лицензия на дружеството за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване.

Въвежда се и ново изискване към членовете на управителните и контролните органи на пенсионноосигурително дружество. Те трябва да притежават необходимия опит за управление на дейността на пенсионноосигурителното дружество.

С проекта се въвеждат някои нови основания за отказ за издаване на пенсионна лицензия – когато уставът на заявителя съдържа разпоредби, които застрашават сигурността на активите на дружеството; когато по преценка на комисията съществува опасност заявителят да бъде засегнат от рисковете, произтичащи от дейността на неговите акционери извън допълнителното пенсионно осигуряване; свързаността между заявителя и други лица, може да възпрепятства упражняването на ефективен надзор върху него; когато акционерите или лицата, които контролират заявителя, могат да застрашат надеждността или финансовата му стабилност и други.

Комисията може да отнеме издадена пенсионна лицензия, по предложение на заместник-председателя й или на министъра на финансите, направено при условията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, когато дружеството не изпълнява задълженията си по този закон. Според измененията и допълненията чуждестранни институции също ще могат да получат лицензия за осъществяване на дейност в България по допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

Направени са предложения за промени и в уредбата на таксите и удръжките, събирани от пенсионноосигурителните дружества, като се предвижда постепенно намаляване до 0.6 на сто на таксата за управление на активите при задължителните пенсионни фондове с 0.1 на сто годишно, считано от 2010 г. до 2013 г. Диференцирана е и таксата за прехвърляне в зависимост от продължителността на участие във фонда и е предвидено отпадането й при участие на лицето във фонда над две години. Предлаганото намаление на таксата за управление на активите ще доведе до увеличаване на натрупаните суми по партидите на осигурените лица в сравнение със съществуващото положение с около 6 на сто за период на осигуряване от 30 години и с около 8 на сто за период на осигуряване от 40 години.

Със законопроекта се въвежда възможност за инвестиционен избор за осигурените лица във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. За целта се предвижда пенсионноосигурителното дружество да може да създаде във всеки доброволен пенсионен фонд до три инвестиционни портфейла с различен рисков профил – агресивен, балансиран и консервативен, като създаването на балансиран портфейл е задължително. Всяко осигурено лице ще може самостоятелно да избира от един до три инвестиционни портфейла в един фонд, като средствата му в индивидуалната партида във всеки портфейл ще се управляват съгласно неговата инвестиционна политика.

Видовете пенсии от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване са изброени изрично, подробно се уреждат правата по различните продукти, рисковете, които се поемат във фазата на изплащане и покритието им чрез формиране на съответните резерви. В съответствие с обема на рисковете, които поемат пенсионноосигурителните дружества във фазата на изплащане, са завишени изискванията към тяхната капиталова адекватност и платежоспособност.

Предвиден е едногодишен срок от влизането в сила на закона, в който пенсионноосигурителните дружества са длъжни да приведат дейността си в съответствие с разпоредбите му.

Със законопроекта се предвижда създаване на Национален консултативен съвет по пенсионни въпроси (НКС) към министъра на труда и социалната политика. НКС ще сътрудничи при разработване на политиката по държавното обществено осигуряване. Той ще включва по един заместник-министър на труда и социалната политика, на финансите и на здравеопазването, подуправителя на Националния осигурителен институт (НОИ), по един представител на национално представените организации и на работниците и служителите и на работодателите и на организациите на пенсионерите. Регламентирани са изискванията, на които следва да отговарят организациите на пенсионерите за участие в съвета – не по-малко от 50 000 членове; местни органи в повече от ¼ от общините в страната; съдебна регистрация и др. Министърът на труда и социалната политика ще издаде правилник за устройството и дейността на Съвета.

С промените в КСО лечебните заведения ще бъдат задължени да предоставят безплатна информация на НОИ с оглед осъществяване на функциите му във връзка с трудовите злополуки и професионалните заболявания. Регламентират се срокове, в които работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, и самоосигуряващите се лица следва да представят в съответното териториално поделение на НОИ болничните листове и останалите документи за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване. Такива се определят и при представяне на документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.

Създава се възможност при наличие на доказателства за причини, които могат да доведат до прекратяване на пенсията, да се издава разпореждане за спирането й. Това се налага от зачестилите случаи, когато лица са обявени за издирване и няма никакви данни за тях, както и когато при аварии са загинали лица, но не е обявено тяхното отсъствие или смъртта им. Правата на лицата в тези случаи са гарантирани, тъй като те могат да обжалват разпореждането, а ако пенсията се окаже неправилно спряна, тя ще се възстановява от датата на спирането й.

Правят се изменения и допълнения в разпоредбата за възстановяване на неоснователно получени суми. Предоставя се възможност отказите за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация да се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Удвоява се размерът на глобите за нарушения на разпоредбите на КСО или за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Те стават от 100 лв. до 2000 лв. при 50-1000 лв. до сега. Увеличението се прави с цел превенция и съблюдаване на нормите. Създава се и специална разпоредба, съгласно която ще се носи отговорност за неподаване в определените срокове на документите за отпускане и изплащане на обезщетения от ДОО или за представени документи с невярно попълнени данни, което е най-честата причина за ненавременно изплащане на дължимите суми по болничните листове на осигурените лица. Предвижда се имуществена санкция както за осигурителя (в размер от 500 до 2000 лв.), така и за виновното длъжностно лице (глоба в размер от 100 до 1000 лв.). При повторно нарушение глобата се удвоява. С допълнение се предвижда отговорност (глоба от 250 лв. за всеки отделен случай) и когато с цел да се избегне плащането на задължителни осигурителни вноски не се подава в срок декларация от осигурител с изискуемите се по закон данни или от самоосигуряващо се лице.