Една четвърт от президентския мандат на Доналд Тръмп вече е в историята. Тази седмица се навършва една година от влизането му в Белия дом на 20 януари 2017 г. В изминалите 12 месеца имаше спазени, нарушени и пренебрегнати предизборни обещания.
Медиите се занимаваха изключително с неуморното му присъствие в "Туитър", предизвикващо по някога по няколко скандала на ден. Така почти се изгуби фокусът върху това какво реално промени човекът, който под лозунга "Америка на първо място" оглави САЩ без никакъв опит в публичната или военната сфера.
Ето какво показва една бърза равносметка на постигнатото от Доналд Тръмп досега:
Администрацията на новия президент се зае с този въпрос почти веднага. Но президентската заповед да се затворят границите за жители на няколко предимно мюсюлмански държави бе успешно атакувана в съда и предизвика хаос по американските международни летища. Последва оттегляне, преиздаване и коригиране на решения на Белия дом и отделни министерства и агенции, които засега устояват на атаките в съда.
В същото време с 30% се увеличиха задържанията за нарушаване на имиграционното законодателство - общо почти 144 000 души към края на октомври 2017 г.
Други стотици хиляди чужденци са изправени пред неясно бъдеще - около 700 000 души, влезли без съответните документи като деца и 200 000 салвадорци, на които САЩ позволиха временно да останат след природни бедствия в страната им.
Тръмп на няколко пъти настоя да се промени из основи имиграционният режим, да се закрие лотарията за Зелена карта и да се ограничи възможността постоянно пребиваващи да могат да изтеглят роднини в страната.
Прочутата стена по границата с Мексико е на етап искане на 18 млрд. долара (като част от допълнителни около 33 млрд. за цялостна защита с нови служители, апаратура и мобилни патрули) и издигане на няколко мостри от различни проекти за съоръжението. Тръмп продължава да настоява, че Мексико по един или друг начин ще плати разходите, но така и не обясни как точно ще се случи това.
Републиканците в Сената бяха критикувани за решението си да спрат през 2016 г. дори обсъждането на предложения от президента Барак Обама кандидат за нов член на Върховния съд, но това позволи на Тръмп скоро след като пое поста да прокара своята номинация.
Блокадата на републиканските сенатори през последните две години от мандата на Обама засегна и други съдилища. Така Тръмп трябва да запълни рекорден брой свободни места - за една година успяха да минат само 18 негови номинации, 47 чакат одобрени от Сената, а незаетите позиции са общо 149.
Всички тези места са с пожизнени мандати, което означава, че и дълго след като Тръмп вече не е в Белия дом той ще е оставил отпечатък върху американското правораздаване. Но ако през октомври 2018 г. републиканците изгубят контрол над Сената, това може изобщо да не се състои.
Още в първото си президентско слово след полагането на клетва Тръмп говори за амбициозна програма за инвестиране в националната инфраструктура - "магистрали, мостове, летища, тунели, железници". Но за една година това не намери място сред приоритетите на администрацията, предпочитаща да се занимава със здравеопазване и данъчна реформа.
Ако бе повел инфраструктурната програма, одобрявана от двете партии в Конгреса и от обществеността, вместо да предизвиква шумни разправии около имиграцията и спиране здравната реформа на Обама, вероятно Тръмп щеше вече да разполага с нещо конкретно, което да покаже в година на важни частични избори.
Почти цяла година се проваляха опитите да бъде отменена схемата Обамакеър и да бъде заменена с консервативен план. Два опита бяха нужни на Камарата на представителите да прокарат неговия закон, който безцеремонно бе отхвърлен в Сената. Макар републиканците да контролират и двете камари на Конгреса, така и не се стигна до единна позиция или проект.
След като конгресмени и сенатори не помагат, Тръмп се зае с правомощията си да подкопава основите на най-голямата здравна реформа в САЩ от близо 40 години. Той спря федералните плащания, с които застрахователни компании намаляваха разходите за бедни американци, прекрати агитирането хората да се запишат в схемата, а през декември бе отменено задължението всеки гражданин на страната да си направи здравна застраховка до януари 2019 г. Иначе казано, американци, които се чувстват здрави, могат да не се застраховат и да го направят, когато се сблъскат със здравен проблем. А това автоматично оскъпява застраховките за всички.
През октомври президентът обяви извънредно положение в здравеопазването заради епидемията от злоупотреба с опиоиди. Но нареждането му изтича в края на януари, а и той не го подкрепи с никакви финансови средства и ясно разписани политики.
Оттеглянето на САЩ от споразумението за тихоокеанското партньорство TPP и началото на преговори с Канада и Мексико за предоговаряне на споразумението за свободна търговия NAFTA са ярка илюстрация на предизборните обещания на Тръмп за "реципрочна търговия" и подкрепа за американското производство.
Започнаха проверки на различни вносни режими, които може да доведат да въвеждане на мита спрямо основни партньори като Канада и ЕС. Острите му нападки срещу Китай по време на кампанията не бяха последвани от конкретни действия, а търговският дефицит с китайците достигна през ноември 35.4 млрд. долара от общо 50.5 млрд. долара дефицит за цялата външна търговия на САЩ.
В края на 2017 г. Тръмп се похвали, че е подписал повече закони и укази от който и да е президент. (В действителност въпросните 94 решения са далеч назад от 684-те на Джон Кенеди). Безспорно е, че годината приключи за него с важна победа - обширна данъчна реформа, която той представи като дългоочаквано облекчение за бизнеса и домакинствата. Но Белият дом разчита икономиката да нарасне достатъчно бързо, за да компенсира дупката в бюджетните приходи от поне 1.5 трилиона долара за 10 години, които отваря тази реформа.
Все още нищо не е постигнато от заканите му да накаже с мита и такси компаниите, които изнасят печалби и производства в чужбина. Големите инвеститори от Уолстрийт продължиха да изполват вратички в законите, за да си намаляват плащанията по данъците. Тръмп обича да изтъква, че корпорациите били започнали да връщат част от печалбите си на клиенти и служители, докато социологическите проучвания показват, че мнозина американци не вярват реформата да промени чувствително финансите им.
Тенденцията не беше от най-видимите през последните 12 месеца, но администрацията намали значително федералните регулациите в сектора. Започна се още в първите дни на мандата с разрешаване строителството на два спорни петролопровода и се завърши с отварянето на девствени територии в Аляска, както и на почти цялото американско крайбрежие, за сондажи за петрол и газ.
Отпаднаха и федералните ограничения за въглероден оксид от въглищни централи, което години наред ще бъде оспорвано в съда. Според "Ню Йорк таймс" от планираното спиране на поне 60 федерални регулации досега са отменени 29.
В световен план безспорно най-запомнящият се акт бе оттеглянето от Парижкото споразумение за климата, макар че параметрите в него са пожелателни. Процедурата е още в ход и дори във Вашингтон не променят мнението си, тя ще приключи след около 3 години.
Добрите новини за Тръмп от икономиката следваха една след друга. Борсите изкачват връх след връх, безработицата намаля от 4.8% на 4.1% (17-годишно дъно), БВП нарасна през третото тримесечие с 3.2%. (най-добрият резултат от 2015 г. насам).
Това не може да не носи оптимизъм - 17-годишен връх при потребителите и 45-годишен при дребния бизнес.
Но в значителна степен това се дължи на продължаване на тенденции от времето на Обама и повечето американци го осъзнават.
Най-голямата демонстрация на военна сила в първата година на Тръмп бе ракетният удар по сирийска база след употребата на химическо оръжие. Най-много жертви (четирима) военните дадоха в операция на спецчастите в Нигер.
Президентът остави генералите да реализират целите си в Сирия и Афганистан. На едното място предвожданата от САЩ коалиция допринесе за серия тежки поражения за "Ислямска държава", но на другото се наложи отново контингентът да бъде увеличен до 14 000 души.
Ключовите горещи точки бяха три - отношенията с партньорите в НАТО, ядрената програма на Северна Корея и признаването на Ерусалим за столица на Израел.
На първото си участие на среща на върха на НАТО президентът не изненада никого с повтаряне на настояването съюзниците да увеличат бюджетите си за отбрана и въоръжение, но изненада всички с отсъствието на изричен ангажимент на САЩ по член 5 на Вашингтонския договор.
Напрежението с Ким Чен Ун бе комбинация от все по-остри и колоритни реплики и определения, разменяни помежду им, с чести изпитания на севернокорейски ракети и подновяването на ядрените опити от КНДР. В ООН Тръмп се закани, че страната му може да се окаже принудена да изтрие Северна Корея от лицето на земята, но цената на военния сценарий са десетки и стотици хиляди жертви, а засега новите санкции не дават особен резултат.
Признаването на Ерусалим разгневи Близкия изток, раздразни множество мюсюлмански държави и страни от ЕС, но в същото време президентският зет Джаред Къшнър и Саудитска Арабия подготвят някакъв план за палестинския въпрос.
Обещанието да САЩ да напуснат сделката за иранската ядрена програма засега е повече фанфари, отколкото реални действия.
Впрочем, така изглежда и по-широката картина - Тръмп говори за външната политика по неподражаем начин, изтъква, че Америка трябва да е на първо място и е критикуван, че подкопава мястото на страната си в света, но реално разместванията не са толкова драматични.
