България разчита предимно на чуждестранно финансиране за научните си проекти. Това е един от изводите, които бяха направени днес по време на пресконференция в Централната сграда на Българската академия на науките (БАН).

На нея беше представен и българският спектрометър за измерване на заредени частици "Люлин-Фобос", който ще бъде изстрелян в Космоса тази нощ като част от космическата станция "Фобос-Грунт". Сред останалите засегнати теми беше и въпросът за практиките на финансирането на проектите на БАН.

На събитието присъстваха директорът на Института за космически и слънчеви изследвания (ИКСИ) на БАН проф. д-р Петър Гецов, както и представители от екипа, разработил научния проект: ръководителите д.ф.н. Йорданка Семкова и проф. д.ф.н. Цветан Дачев и др.

"През последните 5 години сме разработили над 120 проекта. Това прави влагането на средства в тази сфера възвръщаема инвестиция", коментира проф. д-р Петър Гецов. Той добави, че националното инвестиране при участие в международни проекти е световна практика, която за съжаление не е добре усвоена в България.

Европейската космическа агенция (ЕКА) предоставя възможност за изготвяне на проекти, одобрява ги, но не ги финансира. Това от българска страна изисква търсене на алтернативи за поемане на разходите. Затова от ИКСИ-БАН се стремят да привлекат и частни инвеститори, които осъзнават общонационалната полза от развиването на космическите технологии в страната.

"Визитката на България включва не само спорта, туризма и красотата й - тя обхваща и космическите й постижения", сподели още експертът. За близо 40 години усилена научна дейност, включително международно сътрудничество, държавата е проектирала над 400 орбитални устройства. Освен това тя е излъчила двама космонавти, оснатали в историята - Георги Иванов и Александър Александров.

Експериментът "Фобос-Грунт" е първи по рода си по своята разработка и спектър на изследвания.

Българската апаратура към космическата станция е разработена като съвместна работа с Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) на Руската академия на науките (РАН) и Националния институт по радиологични науки (NIRS) - Япония.

"Люлин-Фобос" е финансиран от БАН, посредством договаряне с Националния фонд "Научни изследвания" (НФНИ) - България. Въпреки това, разходите са покрити главно благодарение на международното сътрудничество на България с ИМБП-РАН и NIRS-Япония, коментира д.ф.н. Семкова, един от ръководителите на проекта.