Финансовите пазари са сред най-важните лостове на развитата пазарна икономика, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин при откриването на конференцията „Перспективи пред капиталовите пазари в Югоизточна Европа”. „Ние не сме идеални, но това което се случва, са стъпки в правилната посока”, заяви Калфин и допълни, че усилията на цялата финансова общност у нас доведоха до определени резултати. На първо място това е преференциалният данъчен режим, който съществува за дейности, свързани с капиталовите пазари. Този режим се запази и това дава добри позиции на нашите пазари, счита вицепремиерът.

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин откри конференцията, посветена на развитието на капиталовите пазари в Югоизточна Европа

Усилията сега са насочени към създаване на допълнителни механизми за търговия като например създаване на клирингова къща - в момента дори има готов проект за това. Предстои той да бъде обсъден от представителите на финансовата общност. Клиринговата къща е важен механизъм, който ще има важно значение когато започне и търговията с деривативи. Институциите проявяват интерес и към създаване на енергийна борса у нас, добави министър Калфин. „Всички очаквания са, че в обозримо бъдеще в Европа ще има един финансов пазар, единен капиталов пазар”, допълни Калфин.

Кризата, която наблюдаваме в момента, е само доказателство, че БФБ-София е част от световната мрежа и ние сме част от пазарите, завърши вицепремиерът.

Кризите на капиталовите пазари идват и си отиват, нашият капиталов пазар е млад и тепърва трябва да го развиваме, обогатяваме и да се възползваме от неговите позитиви, коментира Бистра Илкова, изпълнителен директор на фондовата борса. Приемането на България в ЕС съвпадна с преструктурирането на голяма част от предприятията у нас, участващи в масовата приватизация. „Следващата стъпка беше вписването на фондовата борса и това даде силен тласък на развитието”, обясни Бистра Илкова. 2007 година беше най-успешната в историята на Българската фондова борса. Оборотът достигна 5 млрд. евро, което е увеличение с 200% спрямо 2006 година. Бяха сключени над 490 хил. сделки, като ръстът спрямо 2006 година е 130%. Пазарната капитализация на дружествата на борсата надхвърли 15 млрд. евро или 55% от БВП на България.

През миналата година бяха регистрирани 88 нови емисии акции, от тях 38 бяха пуснати от нови дружества. „Новите дружества са главно от хранително-вкусовата промишленост, търговията на дребно, енергетиката, добивна промишленост и други – сектори, които не бяха така масово представени досега”, коментира Илкова. Чрез капиталовия пазар бяха набрани над 215 млрд. евро.

През тази година обаче Българската фондова борса пострада от ипотечната криза в САЩ и последвалата криза на ликвидността, обхванала глобалната икономика. Чуждите инвеститори напускат целия регион и това предизвика значителен спад на търговията. За първото шестмесечие общият оборот на борсата е 854 млн. евро, което е понижение с почти 40% спрямо същия период на миналата година. Пазарната капитализация се понижи до 11 млрд. евро.

В същото време обаче новите емисии, регистрирани за първите шест месеца на този година, са 47, с номинална стойност 152 млн. евро. За сравнение, през същия период на миналата година регистрираните нови емисии бяха 39, припомни Илкова.

"Привличането на нови емисии и емитенти е приоритет за БФБ, а внедряването на новата търговска платформа Xtra спомага за постигането на поставените цели. Системата е високотехнологична и улеснява достъпа на чужди инвеститори до нашата борса", заяви изпълнителният директор на БФБ.

През тази година фондовата борса ще работи за повишаване на ликвидността на пазара и разнообразяването на финансовите инструменти, обясни Бистра Илкова.

„След излитането през 2007 година нямаме меко кацане, а за съжаление „свободно падане” на стойността на индексите”, коментира и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИБ) в България Васил Велев. Той коментира още, че няма индикации, че Европа възнамерява да поиска увеличаване на данъчните ставки у нас. „Усилията са за хармонизиране на данъчната основа, но не и на данъчните ставки”. По-вероятно е да бъде въведена максимална данъчна ставка, заяви още Велев в отговор на въпроса дали ЕС няма да принуди България да увеличи размера на данъците и така да изгубим предимството на атрактивен данъчен режим.