Кой купува и държи държавния дълг на Франция?

Този на пръв поглед лесен въпрос е по-сложен, отколкото изглежда. Това е и стратегически въпрос, тъй като Франция достигна рекорден дълг, възлизащ на 85% от Брутния вътрешен продукт (БВП) или 1 646.1 милиарда евро. Той се е повишил със 110 милиарда евро за една година, пише френският в. "Монд", цитиран от БГНЕС.

Какъв е съставът на държавния дълг?

В действителност държавният дълг има три съставки - на държавата, но също така и на местните власти и на държавната администрация. От дължимите от Франция 1 646.1 милиарда евро 1 286 или основната част е дългът на самата държава, сочат данни на института Insee, Местните власти (области, департаменти, общини) дължат 156 милиарда евро, администрациите в областта на социалната сигурност са задлъжнели със 191 милиарда евро. На последно място са различните органи на централната администрация (учреждения и агенции, зависещи от държавата), които дължат 11,6 милиарда евро. Натрупаният дефицит, последица от над 30 години на бюджетни дефицити, е бил зает от различни финансови актьори - държави, компании, големи банки. Те купуват ценни книжа, емитирани от Франция със сравнително дългосрочен падеж. Прочутият рейтинг ААА на държавата й позволява да взема заеми на ниски лихви. Те варират от 1% до 4% в зависимост от срока на заема, сочи последният месечен бюлетин на Agence France Trésor (AFT), която емитира тези ценни книжа и взема заеми за държавата.

Кой купува френските дългови ценни книжа?

Емитираните от държавата ценни книжа са три вида, които могат да се разделят на две категории. Първо дългосрочните ценни книжа. Това са облигациите OAT, най-многобройните, с падеж от седем до петдесет години, които могат да са с фиксирана или променлива лихва. Следват краткосрочните, които са два вида - съкровищни бонове с годишна лихва (BTAN) с падеж от две до пет години и съкровищните бонове с предварително изчислени лихви (BTF), емитирани за много кратки периоди от порядъка на четири до седем седмици. Франция заема около една трета от дълга си от собствените си банки и кредитни дружества. С една особеност - страната е по-задлъжняла към застрахователни компании (20%), които "купуват" френски дългови ценни книжа за влоговете застраховка живот, отколкото към банките си. За разлика от положението в останалата част на Европа, френските банкови институции притежават по-малко от 14% от националния дълг.

Каква част от дълга се държи от чужденци?

Повече от 65% от френския дълг се държи от нефренски граждани. Този процент намалява – до края на 2010 г. той беше около 70%. Но през последните години той не спира да расте – през 1993 г. само 32% от френския дълг се държеше от нефренски граждани. Положението на Франция в Европа е особено. Според изследване, публикувано през април от Фондацията за политическите иновации (Фондапол), страната е на трето място в ЕС след Португалия (75% от дълга й се държи от чужденци) и Гърция (71%). Средно 53% от дълга на европейските държави се държи от външни лица. Това е голяма разлика спрямо държави като Япония, чийто огромен дълг от над 200% от БВП в голямата си част се притежава от нейните граждани. Една трета от дълга на САЩ е в ръцете на чужденци. В групата на външните лица се включват различни участници – пенсионни фондове, големи банки, застрахователни компании, суверенни фондове. Невъзможно е да се знае точно коя страна притежава най-голям дял, законът забранява разкриването на подобна информация, с изключение на самите продавачи. Произхода на притежателите на дълга придобива все по-важен характер.

Какви са последиците от факта, че дългът се държи извън границите?

Фактът, че националният дълг се държи от чужденци е както коз, така и слабост. Коз, защото това е доказателство за привлекателността на националната територия и за доверието, което тя получава от пазарите. Но слабост, защото страната става по-чувствителна към конюнктурни въпроси, тъй като дългът и е поставен на международни пазари. Гърция и Португалия, чийто дълг също се намираше в голямата си част в чужбина, платиха последиците от това. Дългът на държавите от еврозоната е в голяма степен притежаван от чужденци от други държави от зоната. Така например през 2010 г. 52% от дълга на Франция и Германия бяха държани в рамките на еврозоната. Освен това 60 на сто от дълга на тези две страни се държи в Европа в широк смисъл (включващ Норвегия или Швейцария). Това дава сигурност, тъй като Европа е способна на контрациклични политики. Така Франция закупи част от гръцкия дълг въз основа на споразумението от 21 юли. Но това е и опасност, тъй като ако една държава от еврозоната, която изпадне в неплатежоспособност (не може да обслужва дълга си), това би разклатило цялата еврозона и еврото. Следователно остават между 40% и 48% от френския дълг, които са държани извън Европа, т.е. на международните пазари. Тази част е най-уязвима към конюнктурните рискове и сривовете във финансовата сфера.