През 2017 г. 112.9 милиона души, или 22.5% от населението в ЕС, са били в риск от бедност или социално изключване, сочат данни на "Евростат". Това означава, че е било налице поне едно от следните три условия – риск от бедност след социални плащания, живот в тежки материални лишения или ниска степен на трудова заетост (отразява съотношението между броя месеци, в които членовете на домакинството са работили през съответния период, и броя на месеците, през които те на теория са могли да работят за същия период).

След три поредни увеличения между 2009 и 2012 г., достигайки почти 25%, броят на хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС е намалял през миналата година.

През 2017 г. повече от една трета от населението е било в риск от бедност или социално изключване в три държави членки – България (38.9%), Румъния (35.7%) и Гърция (34.8%). На другия край на скалата с най-нисък процент хора в риск от бедност или социално изключване са Чехия (12.2%), Финландия (15.7%), Словакия (16.3%), Холандия (17%), Словения и Франция (и двете 17.1%) и Дания (17.2%). През 2008 г. 44.8% от българите са били в тази категория.

Делът на жените в риск от бедност или социално изключване в България е 40.4%, а на мъжете е 37.2% - най-високите в ЕС. В такъв риск живеят 41.6% от хората под 18 години (на второ място в ЕС след Румъния) и 48.9 на сто над 65 години (отново първи в ЕС), 40.3% от домакинствата без деца (на първо място в ЕС), 37.5% от тези с деца (отново първи в съюза), 23.3% от работещите (на второ място в съюза след Румъния) и 74.5% от безработните (трети в ЕС след Германия и Норвегия).

Сред държавите членки, за които има налични данни за 2017 г., рискът от бедност и социално изключване се е увеличил от 2008 г. в 10 страни, като най-голямо е увеличението в Гърция (от 28.1% през 2008 г. до 34.8% през 2017 г., или +6.7%), Италия (+3.4%), Испания (+2.8%), Холандия (+2.1%), Кипър (+1.9%) и Естония (+1.6%). Най-голямо намаление се наблюдава в Полша (от 30.5% до 19.5%, или -11%), следвана от Румъния (-8.5%), Латвия (-6%) и България (-5.9%).

Общо 16.9% от хората в ЕС са били в риск от бедност след социални трансфери през 2017 г., което означава, че техният разполагаем доход е бил под националния праг за риск от бедност. Делът на тези хора леко е намалял в сравнение с 2016 г. (17.3%), но продължава да бъде по-висок спрямо 2008 г. (16.6%).

Повече от един на всеки петима души е в риск от този вид бедност в Румъния (23.6%), България (23.4% спрямо 21.4% през 2008 г.), Литва (22.9%), Латвия (22.1%), Испания (21.6%), Естония (21%), Италия (20.3%) и Гърция (20.2%). Най-нисък е делът в Чехия (9.1%), Финландия (11.5%), Дания и Словакия (и двете по 12.4%), Холандия (13.2%), Франция и Словакия (и двете по 13.3%) и Унгария (13.4%). В сравнение с 2008 г. делът се е увеличил в 19 държави членки, за които има налични данни, останал е непроменен в една и е намалял в седем.

В ЕС през 2017 г. 6.9% от населението е било в тежки материални лишения, което означава, че тези хора не са разполагали със средства например да плащат сметките си, да се отопляват или да отидат на почивка за седмица. Делът им е намалял в сравнение и с 2016 г. (7.5%), и с 2008 г. (8.5%), но силно варира в отделните държави членки – от 30% в България (през 2008 г. е бил 41.2%), 21.1% в Гърция и 19.7% в Румъния до по-малко от 4% в Швеция (1.1%), Люксембург (1.2%), Финландия (2.1%), Холандия (2.6%), Дания (3.1%), Малта (3.3%), Германия (3.4%), Австрия и Чехия (и двете по 3.7%).

От 2008 г. броят на хората, живеещи в тежки материални лишения, се е увеличил в девет държави членки, за които има налични данни, и е намалял в 11.