Никъде в правния мир няма някаква уредба, по която да е уточнено как се използват данните, събрани за засечените автомобили от камери на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Това е видно както от становище на Комисията за защита на личните данни, така и от различни становища от правоохранителни служби, които имат лесен достъп до тези данни. Това заяви адвокат Емил Георгиев от „Демократична България“ пред БНР по повод на влизането в сила на новия регламент за личните данни.

"Гражданите не са наясно, че данните им се заснемат, обработват и висят по разни сървъри за вечни времена - нещо, което е в пълно противоречие с всички основни принципи на защитата на лични данни. Номерата на личните автомобили са част от определението на личните данни, защото могат лесно да бъдат свързани със собствениците им“, добави адвокатът.

От „Демократична България“ предлагат изменение в Закона за пътищата, с което да се уреди казусът в специалния закон: „С това ще вкараме основни принципи, а именно да са ясно определени целите, за които се събират данните, да са ясно определени сроковете, за които се събират данните и какво се случва с тях след изтичането на тези срокове. Трябва да има гаранции, че данните не се използват за по-дълъг период. Да са ясно разписани правните основания, на базата на които постъпват данните, да са разписани вътрешните отговорности, да са видни технически и организационни мерки за сигурност - кой има достъп до тези данни, какво се случва при нарушение на сигурността на вътрешната система, кой има право на достъп от външните структури и при какви условия. Ние сме го описали с малко думи, но съдържателни. Трябва да се вземе предвид и вече влезлият в сила регламент GDPR“, каза Емил Георгиев.

Колкото по-неясни са начините на обработката на личните данни, толкова по-големи проблеми следва да очакваме, смята адвокатът. „Той настоява събирането на тази информация да става по регламентиран начин, който задължително да предвижда възможност засегнатите да бъдат информирани.