В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък беше изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите", припомня Mediapool.bg.

"Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение", се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица беше преизбран на поста.

"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес", пише още Тодоров до премиера Борисов.

Главният редактор "Новини и актуални предавания" в bTV Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали - дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск - зрителският.

А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск - премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."

Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика".

"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби", се казва още в позицията й.

"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено".

Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства".

"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение".

"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика - точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза", се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.

"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият".

"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика - както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите", твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев.

Той обаче не "желае де си спомня" за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.

"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми", казва Тошев.

Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии".

Главният редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си".

"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии - власт си идват на мястото.

Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума - днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното", твърди Гочева.

Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити".

По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии".

"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години "Стандарт" накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното". Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на "Стандарт" е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове". "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество", казва Бозукова.

Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите".

И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган".

Главният редактор на "Капитал" Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на "Капитал". Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите", посочва Прокопиева в отговора си.

Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.

"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции", казва още Прокопиева.

По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален". "Фактът, че "Нова българска медийна група" успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен", казва главният редактор на "Капитал".

"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично", заключава Прокопиева.

"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който "Свободата е осъзната необходимост", смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. "Новинар".