Няма опасност от спиране на плащанията от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) към земедеските стопани. Това увери председателят на фонда Мирослав Николов в ефира на bTV.

Припомняме, че вчера (9 юли) членовете на Управителния съвет на ДФЗ са подали оставка по време на редовното заседание на фонда. Единственият, който отказал да подаде документи за напускане, е председателят Мирослав Николов.

На въпрос дали има риск част от земеделците да не си получат плащанията, той увери, че няма опасност това да се случи и поясни, че на интернет страницата на ДФЗ производителите могат да намерят актуална информация за проектите си.  

Относно вчерашната ситуация с подадените оставки той обясни, че се прави опит за институционален натиск върху ръководството на фонда.

"Това, което се разви на заседанието на ДФЗ вчера, нямаше нищо общо с предварителния дневен ред на Управителния съвет. Единствената точка беше искането ние да подадем оставки. Нищо от това, което се говореше предварително, не се обсъди", заяви Николов в ефира на bTV.

Председателят на фонда заяви, че е получил директна заплаха от министъра на земеделието Димитър Греков, че ако не си подаде оставката, ще му бъде отнет достъпа до класифицирана информация до 30-40 минути след заседанието, за да не може да изпълнява служебните си задължения. По думите на Николов дори документите му са били предварително подготвени.

Той обясни, че министърът се опитва да оказва чрез други институции натиск върху работата на ДФЗ. Председателятдопълни, че управителният съвет е поставен под невъзможност да върши истинските задачи, за които е провъзгласен.

"Министърът се оптива да ме дискредитира пред медиите и пред обществото", каза Николов.

Заместник-председателят на фонда Виолета Александрова допълни, че в дневния ред на заседанието са били планирани за обсъждане доплащания за свиневъди и овцевъди, представяне на отчета на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), плащанията на хората, пострадали от наводненията. Това обаче не се е обсъдило.

Според нея натискът се извършва заради ПРСР, която е единствената в момента, която плаща пари към крайните бенефициенти. "Тъй като ако се огледаме другите програми са спрени и най-големият ресурс остава в ПРСР, така че вие сами може да прецените дали това не е борба за овладяване на фонда и на директните плащания. Става въпрос за 500 млн. евро", каза Александрова.