По данни на Националната агенция за приходите (НАП) общата стойност на заемите между физически лица, отпуснати в България за периода 2001 – 2006 г. възлиза на най-малко 2 милиарда и 700 милиона лева. Това е установила приходната агенция при извършването на ревизии на физически лица, които са обосновали произхода на доходите си чрез заем от граждани. Според тези данни всеки икономически активен гражданин в страната е получил над 300 000 лв. небанков заем, а националната статистика отчита, че средната задлъжнялост на човек е 59 лв.

НАП е създала свой собствен електронен регистър на заемите в България, като данните в него сочат, че 99% от взетите от физически лица заеми изобщо не са върнати, преди да бъде получен нов заем. Това беше съобщено на провелата се вчера среща между министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, ръководствата на НАП, Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и представители на браншовите и работодателски организации в България.

Според Мария Мургина, изпълнителен директор на НАП, ежегодно държавният бюджет губи най-малко 115 милиона лева под формата на данък върху доходите на физическите лица, укриването на който е възможно заради обосноваването на доход с взети заеми, както и заради ревизии на физически лица, приключили без резултат. „ Имаме една от най-ниските ставки за подоходния данък в ЕС. Тази масова практика трябва незабавно да бъде прекратена”, каза на срещата Мургина.

Агенцията за приходите е предложила пакет от законодателни промени, с които да се въведе задължение получените под формата на заем доходи над 5000 лв. да бъдат задължително декларирани в годишната данъчна декларация. Сред другите предложения на НАП е сериозното увеличаване на санкцията за граждани, които не съхраняват касовите си бележки, както и задължение за търговците да отчитат оборотите си в данъчната администрация ежедневно чрез GPRS връзка.

47 процента от пенсиите в България вече се финансират не от осигурителни вноски, а от постъпленията от данъци, съобщи на срещата управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков.

Представителите на бизнеса и работодателските организации изказаха своята подкрепа за предложенията да се ограничат кешовите разплащания в страната и за увеличаване на санкциите за укриване на обороти и неиздаване на касови бележки, съобщиха от приходната агенция.

„Световната икономическа криза няма да остави България незасегната. Безспорно е, че по време на криза стимулите за укриване на доходи, печалби и данъци нарастват значително. По тази причина се налага да вземем сериозни мерки за повишаване на фискалната дисциплина. Ето защо НАП предложи пакет от законодателни и организационни мерки за справяне с проблема”, каза по време на срещата Мургина.