Изследване на НЦИОМ постави акцент върху общественото мнение за огласените през последните седмици управленски идеи и намерения на кабинета, както и върху масовия отзвук по повод на конкретно предприетите реформи в МВР, съобщиха от социологическата агенция, цитирани от БГНЕС.

Най-значимият извод от проучването се отнася до оценката за първите крачки на правителството за борба с корупцията и корумпираните лица. 78% от участвалите в изследването са на мнение, че към момента, кабинетът на Бойко Борисов има сериозни намерения да се бори с корупцията. Други 22% определят действията на правителството като ПР акция. Най-много привърженици на тезата за сериозните намерения за борба с корупцията има сред хората на възраст до 40 г. и сред жителите на столицата. По 60% и от избирателите на БСП, и от тези на ДПС в градовете определят действията на кабинета като ПР акция.

Що се отнася до намерението да се ревизират сделките, сключени през последната година от мандата на предишния кабинет, то среща масово одобрение на 90%. Това означава, че политическото говорене на ГЕРБ и на съмишлениците му в парламента постига засега чуваемост от много широки обществени прослойки. Настоящото изследване регистрира, че интересът към сделките на кабинета на тройната коалиция през последната година не е политически обагрен в зависимост от симпатиите на респондентите. 71% от симпатизиращите на БСП избиратели от градовете, както и две-трети от привържениците на ДПС, намират за приемлива ревизия на управленските решения на тройната коалиция от последната година. Ангажираността на кабинета за справяне с престъпността и корупцията формира обществени очаквания за постигане на конкретни резултати.

22% от градското население на страната е на мнение, че към момента МВР е министерството, което работи най-добре. Този дял е получен в отговор на открит въпрос. Засега МВР и Министерството на финансите в най-голяма степен олицетворяват очакванията за обществени промени. Логично изглежда ресорът, който се свързва в най-голяма степен с професионалната съпричастност на премиера и на вицепремиера Цветан Цветанов, да попада в центъра на общественото внимание. Интересът към сферата на финансите пък се обяснява с очакванията за справяне с кризата.

Видими за хората са още усилията и в работата на Министерството на образованието, младежта и науката, в Министерството на отбраната и в Министерството на труда и социалната политика. Факт е обаче, че повече от половината респонденти все още нямат достатъчно впечатления и поради това и мнение за работата на министерските екипи. Трябва да минат поне още месец-два, за да може да има информирано обществено мнение, както и по-реалистични оценки за усилията на министерствата и на техните титуляри. Тогава ще настъпи времето и за регистриране на стартовите рейтинги на новия управленски екип.

Повечето от мерките и намеренията на правителството срещат подкрепата на голяма част от българите, включително и на симпатизанти на опозицията. Практически всички българи - 96% одобряват предложението на правителството да осигури добавки към пенсиите на най-възрастните хора. Широка подкрепа от гражданите получават идеите за намаляване на разходите за стартиране на бизнес - като например намаляването на изискуемия капитал при регистрация на ООД (79%), поетапното намаляване на осигурителната тежест (75%) и съкращаването на срока за връщане на ДДС на бизнеса (65%). Допълнителна обществена тежест на идеите дава и фактът, че позитивно настроени са преди всичко хората от елитните обществени прослойки, които най-добре разбират техния смисъл - гражданите в активна трудова възраст, заможните, висшистите и живеещите в столицата.

Добре се приемат и предложенията на правителството за административна реформа. 67% от запитаните са съгласни с намерението за закриване на държавни агенции и трансформирането им в дирекции към съответните министерства, което ще доведе до свиване в щата на администрацията.

Намеренията на правителството за реформи в областта на здравеопазването също се следят с интерес. 88% от интервюираните одобряват създаването на специализиран фонд за финансиране на трансплантации на българи в чужбина. Положително е отношението на 54% и към идеята за преструктуриране на болничните заведения и превръщането на част от тях в хосписи и рехабилитационни центрове. 53% пък одобряват намерението на правителството да сложи край на безплатната лекарска помощ и лекарства за онези българи, които не се осигуряват към НЗОК. Против тази идея се обявяват бедните жители на градовете и ромите. 55% от българите не одобряват намерението за въвеждане на регламентирано доплащане от пациентите в болниците. Логично против предложението са най-възрастните граждани над 59 години, слабо образованите, бедните и живеещите в малките градове. Подкрепящи идеята се срещат по-често сред младите и заможните.

Високият кредит на доверие към кабинета благоприятства реализацията и на някои непопулярни мерки, отлагани дълго време от предишни правителства. При тяхното осъществяване трябва обаче да се отчитат интересите на онези групи и прослойки, които ще бъдат най-силно засегнати от промените като се намерят и приложат механизми за облекчаване на негативните последици. Диалогът с представителите на тези групи ще бъде ключ към успеха на реформите.

90% от участвалите в изследването подкрепят идеята да се увеличи броят на патрулиращите пешеходни полицаи. В подобна идея те виждат възможност за ефективна превенция и адекватност на действията по отношение на престъпността на всички нива - от битовата, до сериозните и големи престъпления. Мнозинството от българите, живеещи в градовете са на мнение, че служителите на полицията трябва да се чувстват сигурни за живота си, за да вършат мотивирано и всеотдайно работата си. В този смисъл 70% приемат като добро решение въвеждането на бойни патрони. Според 68%, бойните патрони ще допринесат и за по-голям ефект от борбата с престъпността у нас. Страхът от възмездие "на място" вероятно ще респектира поне на първо време престъпниците. 92% от интервюираните се обявяват за законов регламент на случаите, в които полицаите ще могат да използват бойни патрони. Според 54% е задължително преди да се въведат бойните патрони да се работи за повишаване на подготовката на полицаите за използването им, за да се минимизира риска от инциденти.

Три четвърти от интервюираните подкрепят вливането на Гражданска защита и телефон за спешни повиквания 112 в структурите на МВР след закриването на Министерството на извънредните ситуации. Съизмерима (сред 75% от интервюираните) е подкрепата за предложението за възстановяване на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"(ГДБОП) към МВР. Добре се гледа на възможността по този начин Министерството да може да поеме изцяло в свои ръце борбата с организираната престъпност. На съсредоточаването на повече власт в МВР очевидно се гледа като на логична предпоставка за повече ефективност и за "развързване на ръцете" на органите на реда.

Сред населението като цяло преобладава одобрение за идеята полицейските правомощия на ДАНС да останат изцяло в ресора на МВР. С подобно предложение са съгласни 54% от жителите на градовете, а против са едва 11%. ДАНС да остави полицейските правомощия изцяло в ресора на МВР е предложение на кабинета, одобрявано най-много от елитните обществени прослойки - от две трети от висшистите, от хората в активна трудова възраст, от заможните и столичаните. Информираността на тези прослойки очевидно е по-висока, както е по-висок и интересът към темата, която бе дискутирана по медиите от различни експерти.

Изследването е направено с интервюта по домовете на 816 пълнолетни български граждани от 2 до 6 септември.