Снимка: DPA

Над 1 милиард евро годишно са печалбите на престъпните групировки у нас, които се занимават с трафик на хора. Това става ясно от доклад, изготвен от фондация "Риск монитор" и посветен на прането на пари от трафик. Докладът беше представен по време на конференция за борбата с трафика на хора и прането на пари, организирана от Националната следствена служба (НСС), съобщи Дарик радио.

Според доклада 70% от проституиращите момичета в Белгия са българки. Според експертите на "Риск монитор" в износа на български момичета за чужбина се забелязват и нови тенденции. Изготвилите доклада са открили, че вече има голям брой български проститутки в държави като ЮАР и САЩ, където до момента това явление не е било популярно.

Годишно жертвите на трафик на хора у нас са над 10 000 души. Схемите за пране на пари от трафик на хора най-често минават през луксозни бутици, авто-къщи и outlet-и. Отскоро се забелязва, че хора, занимаващи се с този вид престъпна дейност, инвестират и в земеделието.

Наименованието "трафик на хора" прикрива дълбоката същност на старото съдържание на робството. Това заяви директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов при откриването на днешното събитие, предаде БГНЕС.

Все още обаче "не можем да покажем достатъчно решителни мерки, които да пресекат това уродливо явление", отбеляза Найденов. По думите му хората в този случай представляват стока, която се търгува по най-груб начин.

През 2006 жертва на международен трафик са станали 800 000 души, като 80% от тях са жени и млади момичета. "В световната финансова и икономическа турбулентност вероятно и международната престъпна дейност, и трафикът на хора и наркотици ще нараснат", каза зам.-посланикът на САЩ у нас Александър Караянис.

България продължава да е страна, в която се осъществява трафик на хора, и да е транзитна държава за трафик на хора, допълни Караянис, цитиран от Агенция "Фокус". По думите му България все пак има сериозен опит в борбата с трафика на хора. От 2002 г., когато окончателно се криминализира това престъпление, България успя да наложи осъдителни присъди, каза той.

„България не е направила достатъчно за борбата с изпирането на пари. Мерките се засилиха, но все още не са достатъчни. Още много работа може да се свърши. Много сме разочаровани, че повече от 80% от българите не вярват в съдебната система и смятат, че тя е сериозно повлияна от бизнес- и политически формации. Така се изкривява разбирането на хората за честен съдебен процес”, каза зам.-посланикът.

По думите на Караянис борбата с изпирането на пари у нас може да стане чрез: цялостно отчитане на транзакции в брой над 30 000 лв.; законодателство, което се опитва да разглежда транзакции под необходимия лимит; българските служби да разследват случаите; трябва да има силно сътрудничество от страна на банките; борбата с престъпността да бъде засилена и др.

Ние сме готови да помогнем на България в борбата с трафика на хора и изпирането на пари, подчерта зам.-посланикът.