Към 1 февруари 2011 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 474 267 лица. От тях 9 039 са деца, а 465 228 са лицата на 16 и повече навършени години, сочат данните на Националния статистически институт.

Сред лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане на 16 и повече години най-голям е делът на лицата със степен на увреждане от 71 до 90% - 184 556, или 39.7% от всички лица на 16 и повече години с увреждания. Лицата с най-висока степен на трайно намалена работоспособност - над 90%, са 131 298, или 28.2%. С трайно намалена работоспособност или степен на увреждане от 50 до 70% към момента на преброяването са 110 528, или 23.8%. Най-нисък е делът на лицата с намалена работоспособност до 50% - 38 846, или 8.3%.

Разпределението на децата с увреждания по степен на увреждане показва, че най-голям е делът на децата със степен на увреждане от 50 до 90% - 4 040, или 44.7% от децата с увреждания. За 3 035 деца, или за 33.6%, е посочено наличие на степен на увреждане над 90%. До 50% степен на увреждане имат 1 964 деца, или 21.7% от децата с увреждания.

Към 1 февруари 2011 г. лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане се разпределят, както следва:

• на възраст 16 и повече години: жените са 258 708 с относителен дял 55.6%; мъжете - 206 520, или 44.4%; в градовете живеят 332 595, или 71.5%; в селата - 132 633, или 28.5% от лицата с увреждания.
• Деца: момичетата са 3 836, или 42.4%; момчетата - 5 203, или 57.6%; в градовете живеят 6 607, или 73.1%; в селата - 2 432, или 26.9%.

На всеки 1 000 жени на възраст 16 и повече години 112 са с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане, а при мъжете - 96 на 1 000 от съответното население.

Сред момчетата на възраст до 16 години на всеки 1 000 момчета 18 са с увреждане. За момичетата показателят е 14 на 1 000 деца от съответното население. Определящо за броя и относителния дял на лицата с увреждания в градовете и селата е разпределението на броя на населението в страната по местоживеене. Различни обаче са показателите за броя на лицата с увреждания на 1 000 души от съответното население.

За лицата на 16 и повече навършени години, живеещи в селата, на всеки 1 000 души 110 са с увреждания. В градовете трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 102 на 1 000 души. Несъществена е разликата в показателите по местоживеене за децата. На 1 000 деца в градовете 16 са с увреждания, а в селата - 15.

С нарастване на възрастта се увеличава броят на лицата с увреждания. При децата до 16 години на всеки 1 000 души 16 са с увреждания, докато сред възрастното население на 80 и повече години показателят е 237 на 1 000.

В младите възрасти преобладава делът на мъжете с увреждания, докато във високите по-голям е делът на жените. Възрастовата група, в която се изравнява показателят "брой лица с увреждания” на 1 000 мъже и на 1 000 жени е 40 – 49 години (58 на 1 000 лица от съответното население).

Във възрастовата група 50 - 59 години броят на хората с увреждания е 95 560. На всеки 1 000 души на тази възраст 128 са с увреждания. Най-голям е броят на лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане във възрастовата група 60 - 69 години - 129 465 лица. На 1 000 души от населението в тази възрастова група 184 са с увреждания.

С нарастване на възрастта се променя и структурата на хората с увреждания в зависимост от степента на увреждане. Сред най-младите на възраст 16 - 19 години най-голям е делът на лицата с трайно намалена работоспособност над 90% (31.1%). С увеличаване на възрастта делът на лицата с най-висока степен на трайно намалена работоспособност намалява до 16% във възрастовата група 50 - 59 години. След тази възраст отново се наблюдава увеличение, като сред най възрастните хора с увреждания - над 80 години, повече от половината са с над 90% трайно намалена работоспособност (52.9%).

Най-ниската степен трайно намалена работоспособност е с най-ниски относителни дялове във всички възрастови групи. С увеличаване на възрастта намалява делът на хората с до 50% трайно намалена работоспособност или степен на увреждане от 16.9% във възрастовата група 16 - 19 години до 5.1% при лицата на възраст 80 и повече години.

Към 1 февруари 2011 г. икономически активни са 67 549 лица с увреждания на възраст 16 - 64 години. Икономически активни са 27.5% от мъжете и 26.7% от жените с увреждания. Значителни са разликите по отношение на участието на пазара на труда на хората с увреждания и на тези без увреждания. Коефициентът на икономическа активност на хората без увреждания на възраст 16 - 64 г. Е 69.3% (72.2% за мъжете и 66.3% за жените).

От общия брой икономически активни лица с увреждания заети са 56 150 лица с увреждания, 11 399 са безработни. Заетите мъже с увреждания са 27 193, жените - 28 957. Безработни са 6 355 мъже и 5 044 жени с увреждания. Коефициентът на заетост на хората с увреждания е 22.5%, докато показателят за хората без увреждания е 59.1%. Различни обаче са индикаторите по пол за хората със и без увреждания. За лицата без увреждания коефициентът на заетост е по-висок за мъжете (60.7%) отколкото за жените (57.6%). За хората с увреждания коефициентът на заетост при жените (22.7%) не се различава съществено от този при мъжете (22.3%).

Към 1 февруари 2011 г. икономически неактивни са 393 451, или 84.6% от хората с увреждания на възраст 16 и повече години. От тях 377 222 са пенсионери (95.9%). Учащи са 3 361 (0.9%), заети само с домашни и семейни задължения са 5 840 (1.5%). Други неактивни лица са 7 028 лица с увреждания (1.8%). Относителният дял на лицата с увреждания на 16 и повече години по области варира в широки граници - от 5% в област Бургас до 20.2% в област Силистра. За 16 области относителният дял е по-нисък от средната стойност за страната (10.4%). След Бургас с най-ниски дялове са областите Благоевград (6.2%), Хасково (6.6%), Търговище (6.8%) и Кърджали (7.3%).

С най-висок относителен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години след област Силистра са областите Габрово (16% ), Враца (14.1%) и Плевен (13.9%).

Относителният дял на децата с увреждания по области варира от 1.08% в област Пазарджик до 2.37% в област Велико Търново. Под средния за страната (1.58%) е делът на децата с увреждания в 17 области. С най-ниски стойности след Пазарджик са Благоевград (1.14%), Пловдив (1.16%), Кюстендил (1.18%) и Монтана (1.20%). С най-високи относителни дялове на децата с увреждания са областите Велико Търново (2.37%), Плевен (2.33%), Враца (2.16%) и Стара Загора (2.03%).

Към 1.02.2011 г. 465 875 лица с увреждания живеят в обикновени домакинства (98.2%), а 8 392 са хората с увреждания в колективни домакинства. Хора с увреждания има в 371 232 от обикновените домакинства в страната (12.4%).

От тях най-голям е делът на домакинствата, в които живее едно лице с увреждане - 87.8%. В 11.7% от домакинствата живеят по две лица с увреждания, три и повече лица с увреждания живеят в 0.6% от домакинствата на хора с увреждания.

В едночленни домакинства живеят 77 629 лица с увреждания. Двучленните домакинства, съставени от две лица с увреждания, са 22 643. Тричленните домакинства, в които всички лица са с увреждания, са 894.