50 162 са пенсионерите, които получават българска пенсия, но имат стаж и в друга държава към края на 2020 г. Това става ясно от данни, предоставени на "Монитор" от Националния осигурителен институт. Държавите, в които е полаган стажът, са 39 на брой. Най-много са хората, които са се пенсионирали в България, но при определяне правото им на пенсия е ползван и стаж от Германия - 8527, сочат още данните на института.
Близо 8000 души пък са посочили стаж от Гърция, 6846 на брой са с натрупани години работа в Испания, следват тези в Италия с 5618, Русия – 4808, Чехия – 2696. За сравнение през 2019 г. нашенските пенсионери със стаж, натрупан в други държави, са били 46 030. Това означава, че само за година има увеличение от над 4000 души с български пенсии, натрупали трудов стаж и зад граница.
От осигурителния институт разясняват, че става въпрос за лица, получаващи български пенсии с положен стаж от държавите, с които се прилагат по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност или международен договор, по който България е страна. Не всеки български гражданин, който получава пенсия от друга държава е изпълнил условията по българското законодателство, уточняват още експертите. Същото важи и за хората, на които им е отпусната българска пенсия, а имат стаж и в чужбина. И в двата случая те могат да са покрили изискванията в едната страна, но да не са го направили в другата и да взимат само една пенсия, докато покрият критериите за другата, добавят още от осигурителния институт.
Налична в НОИ е и информация за хората, които живеят на територията на страната и са избрали да получават у нас чужди пенсии, отпуснати в такива държави. През 2020 г. те са 26 708, сочи статистиката на института. Получаващите пенсия от Германия са 5572 души, Гърция – 4831, Испания – 3496, Русия – 2836, Чехия – 2052, Италия – 1801. От данните става ясно още, че слабо се е увеличил броят на желаещите да прекарат старините си у нас с пари за старост от чужбина. През 2019 г. техният брой е 26 354. От тях с пенсии от Германия са 5473, Гърция – 4867, Испания – 3380, Русия – 2808, Чехия – 2106, Италия – 1773.
От НОИ уточняват, че и в двата случая не се наблюдава гражданството на лицето, т.е. в статистиката са включени и чужди граждани, които освен българска пенсия за положен стаж в България получават и чужди пенсии. Когато български пенсионер избере да живее в чужбина, НОИ превежда там пенсията му и той я ползва. Според европейските правила НОИ признава осигурителния стаж на нашенците, натрупан в страните от ЕС и в държави, с които страната ни има подписани спогодби, но не и осигурителния доход. Доходът има значение при отпускане на пенсия от държавата, в която се е осигурявал конкретен човек.
Според европейските правила за координация на системите за социална сигурност при определяне правото на пенсия на лица, имащи стаж и в друга държава - членка на ЕС, НОИ признава тези периоди и ги сумира с натрупаните у нас. След това отпуска пенсия само на базата на българския стаж и доход. Същото се случва, когато лицето покрие изискванията за пенсия на другата страна, но на базата на тамошните осигурителни периоди. В Германия например при стаж от 5 години се придобива право на пенсия. Възрастта, на която трябва да е човек обаче, е между 65 и 67 г. в зависимост от това през коя година е роден.
Въпреки че всяка година скачат желаещите да трупат стаж зад граница, се оказва, че намаляват парите, които гурбетчиите изпращат на роднините си у нас.
Общата сума за потребление, която домакинствата са загубили, е над 880 милиона евро Емигрантите ни в чужбина са изпратили на роднините си у нас само 339,4 милиона евро през кризисната 2020 г. Това става ясно от данните на БНБ.
Тази сума е с над 72 на сто по-малка спрямо предходната година, или с близо 880 милиона по-ниска. Това са пари за потребление, които българските домакинства са загубили. Любопитното е, че кризата е стопила емигрантските пари и те за разлика от други години са под сумата на чуждите инвестиции в страната за 2020 г. - 561,7 милиона евро, което обаче е над 50% спад спрямо 2019 г. Иначе най-много пари през миналата година са дошли от емигрантите ни в Германия - 67,4 млн. евро, което е над 73 на сто спад, или със 184 милиона по-малко спрямо предходната година. На следващо място са парите от САЩ, които намаляват с над 74 на сто.
Спадът на парите от Испания е също с над 74 на сто. През последните години получаваните пари от емигрантите постоянно нарастваха. Кризата рязко промени ситуацията, много емигранти останаха без работа и трябваше дори да се върнат в родината си. През първото тримесечие на миналата година изпратените пари от емигрантите бяха 227 млн. евро, или съвсем малко под нивото от същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2020 г. емигрантските пари намаляват над осем пъти на годишна база - до 39,4 млн. евро.
През третото и четвъртото тримесечие изпращаните от българи в чужбина средства продължават да намаляват съответно до 37,8 млн. и 35,1 млн. евро. Най-много пари през миналата година са дошли от емигрантите ни в Германия - 67,4 млн. евро. Това е спад със 73,2%, или със 184 млн. евро спрямо предходната година.
На второ място са средствата от САЩ, които са в размер на 58,2 млн. евро. Те намаляват със 74,6%. Топ три на страните, от които идват най-много пари, се допълва от Испания. През миналата година българските емигранти там са изпратили на роднините си 34,9 млн. евро, което е спад със 74,9%. На следващите места по изпратени пари от емигрантите са Великобритания - с 25,8 млн. евро, и Гърция - с 21,6 млн. евро.
