През 2004 година Европейският съюз се сдоби с първия си комисар по институционалните връзки и комуникационната стратегия в лицето на Маргот Валстрьом, припомня EUobserver.

Въпреки леко размитата титла от шведския комисар се очакваше да излекува редица „заболявания” на ЕС – да го направи по-демократичен, по-прозрачен и по-близък до европейските граждани. Задачата е трудна, на моменти отчайваща и неблагодарна. Отделно характерът на работата рядко позволява да се отчита и измерва успеха на свършеното, а и самата работа често попада под критики, тъй като границата между информация и пропаганда е много тънка.

По времето на мандата на Валстрьом ЕС преживя три референдума, които пресякоха опити за по-голяма интеграция, а социологическите проучвания показват, че европейците все още не разбират какво всъщност е ЕС. Освен това европейските парламентарни избори през юни отчетоха черен рекорд – най-ниската избирателна активност в историята на Съюза.

Как да се подобрят нещата? Според Валстрьом в следващата ЕК портфолиото комуникации трябва да бъде отделено и да се учреди поста на комисар, занимаващ се изцяло с проблемите на гражданите. Шведският комисар подкрепя и скорошното приемане на Лисабонския договор, в който има юридическа база именно за пост като предлагания от нея. В Лисабонския договор има алинея, съгласно която ако петиция на гражданите на ЕС събере 1 млн. подписа, то ЕК трябва да разгледа въпросния проблем.

"Аз често страдах в работата си на комисар по институционалните връзки и комуникационната стратегия тъй като нямах юридическа база, на която да се опра. В такъв случай оставаш на милостта да чакаш някой да изпълни нещо на добра воля", обяснява Валстрьом.