Темата дали отказът на президента Румен Радев да издаде указ за служебно правителство с премиер Горица Грънчарова-Кожарева и вътрешен министър Калин Стоянов раздели юристите в мненията дали действията на държавния глава Румен Радев са конституционосъобразни. Според едни от тях президентът има правомощия да откаже, а според други той нарушава основния закон.

След решението на Радев, обявено директно пред медиите в понеделник преди обяд, единственото сигурно е, че не е ясно кога ще бъдат следващите избори. В конституцията няма срок за издаване на указ за назначаване на служебно правителство, а според основния закон датата за назначаване на следващия вот трябва да бъде определена след назначаването на временно правителство. Някои юристи поставят и това под съмнение и представят различни тълкувания.

Юристи коментираха, че Радев е прехвърлил топката и отговорността на Народното събрание, което сега е поставено в ситуация да се опита да започне процедура за попълване на членове на регулаторите, които са в списъка, от който той може да избере служебен премиер.

Според експертите с действията си Радев е показал, че не е доволен от факта, че Конституционният съд не ревизира текстовете в основния закон, свързани с назначаването на служебното правителство, и затова сега прехвърля отговорността за политическата криза към депутатите.

Без отговор остава и въпросът защо смяната на вътрешния министър, който държавният глава вече веднъж "пусна" като част от служебния кабинет на Димитър Главчев, се превърна в залог за формиране на ново временно правителство.

Конституционна ситуация или политическа криза

"Да, президентът може да откаже да подпише указа и да не сподели отговорността за така предложения кабинет, като му наложи своеобразно "вето" в този състав. Процедурата показва определен дефект и трябва да се положат всички усилия, за да не се стига до конституционна криза, но затова парламентът продължава да действа", коментира пред "Дневник" конституционалистът Симона Велева. Според нея става въпрос за "безпрецедентна конституционна ситуация".

Президентът може да откаже да подпише указа и да не сподели отговорността за така предложения кабинет, като му наложи своеобразно “вето” в този състав.

Симона Велева

Според доцента по конституционно право Наталия Киселова президентът също има право да откаже да подпише указ за служебно правителство, ако не е съгласен с някой от номинираните.

"Президентът не е нотариус, който да трябва да потвърди избора на министър на кандидата за служебен премиер", коментира пред "Дневник" Киселова. Според нея обаче става въпрос за политическа криза, а не за конституционна, защото именно парламентът не е попълнил позициите, така че президентът да има пълен списък, от който да може да избира.

Президентът не е нотариус, който да трябва да потвърди избора на министър на кандидата за служебен премиер.

Наталия Киселова

И Велева, и Киселова са съгласни, че тя може да бъде решена единствено от парламента. "Партиите в парламента следва да поемат отговорност за тази ситуация и да действат в името на най-доброто и справедливо решение, защото в противен случай сме изправени пред поредния конституционен абсурд", казва Велева.

Според Киселова Народното събрание е изправено пред варианта да избере омбудсман и негов заместник. По думите й съгласно заложените правила за тази процедура най-рано е възможно това да стане в края на септември, началото на октомври и два месеца след това да има избори. Парламентът трябва да проведе сходен избор и за Сметната палата, тъй като мандатите на настоящите председател и заместник- председател са изтекли.

Според Велева обаче "режимът, при който тепърва ще попълват "домовата книга" (бел. ред. - изразът, който Радев използва за списъка, от който може да избира служебни премиери) не е особено прецизен, защото реално сега ще се избере човек за пост (председател или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник), който той няма да заеме, а ще се назначи директно за министър-председател.

"След това този човек няма да бъде възстановен на поста, за който е избран, защото пак ще е несъвместимост. В безпрецедентна конституционна ситуация сме, на която обаче трябва да се намери изход", коментира още Велева.

В безпрецедентна конституционна ситуация сме, на която обаче трябва да се намери изход

Симона Велева

Професор Пламен Киров смята, че е невъзможно този парламент да проведе конкурси за длъжностите, от които президентът да избира потенциални служебни премиери. Според него, когато е невъзможно да бъде назначено ново служебно правителство, това не означава, че не могат да бъдат проведени предсрочни избори.

"Президентът ще трябва в крайна сметка да насрочи избори. След като първият указ за назначаване на служебен кабинет е невъзможен, това не означава, че е невъзможно издаването на втория за насрочване на предсрочни избори", коментира проф. Киров, цитиран от "24 часа".Доктор Орлин Колев, който е главен асистент по конституционно право в катедра "Конституционноправни науки" в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", определи отказа на Радев да издаде указа като "неконституционно действие на президента".

"Вярно, че текстът в конституцията, който се отнася до служебното правителство, е един особен, усукан и недодялан, но така или иначе следва да бъде приложен по начин, по който да не се създава конституционна криза", коментира Колев, цитиран от "Dariknews.bg".

Според него в самата разпоредба ал. 5 на чл. 99 няма основание, въз основа на което президентът да не назначи служебно правителство. Според доц. д-р Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право във Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", логиката сега е да продължат консултациите на президента с другите лица, изброени в чл. 99 от Конституцията. По думите му Димитър Главчев може отново да се съгласи да бъде служебен премиер в ново служебно правителство с нов състав.

Преподавателят, цитиран от БТА, отбеляза, че е най- вероятно ще се изместят парламентарните избори, тъй като трябва да има избран нов служебен кабинет. Текущо действащият служебен кабинет продължава да работи, правителството продължава да си действа, допълни още доц. Орманджиев.