Действаме здраво за икономическия просперитет на държавата. Това каза пред журналисти в Чипровци президентът Росен Плевнелиев, предаде Агенция „Фокус”.

"Когато се развиваме икономически, и когато градим мостове към съседните държави, когато кооперираме, тогава ние ставаме силни. Силни сме само тогава, когато сме интегрирани и когато работим за просперитета на нацията, преди всичко чрез икономическия просперитет", посочи държавният глава.

Росен Плевнелиев посети Чипровци по случай 400 години от рождението на Петър Парчевич и празника на града.

"Петър Парчевич е будител, апостол не само от Чипровци, а и на цяла България. Блестящ дипломат, човек, който владее пет езика, но преди всичко е истински посветен на каузата на България. Той има огромни перспективи. Той може след като получава образованието си в Италия, има влиянието, може да остане където поиска, да прави каквото поиска, но той се връща в България и работи за нейното освобождение и обединение", каза в речта си президентът.

Плевнелиев обърна внимание на ролята на Чипровци в историята на България. По думите му градът е гарантирал икономически просперитет на гражданите си през 16-17 век и е водещо място за България като цяло.

"Оставяме настрани историческите факти, които някои се опитват да идеологизират или да политизират, но действаме здраво за икономическия просперитет на държавата”, посочи Плевнелиев. Според него в Чипровци се вижда как икономическият просперитет е довел до будителство, до духовност, до националното усещане на българите, че сме важни и можем да градим оттук нататък.

Росен Плевнелиев също така говори за националната програма за развитие „България 2020” и подчерта активната работа по нея. "Това ще бъде не просто национален план за развитие, а това ще стане и кауза на всички българи", каза държавният глава.

"Това е моята кауза. Това е моята най-голяма битка - за модернизацията на България, за просперитета на България. Това, което мен най-много ме вълнува е как българите, които са интелигентни, умни, симпатични могат да се организират по-добре, за да бъдат по-ефективни, по-производителни, следователно по-богати”, каза президентът.

Той каза, че му се иска чрез „България 2020” да се посочат не просто само приоритетите, но и ясните проекти, които отговарят на тези приоритети, за да се модернизира държавата. "И разбира се образование, за да може следващото поколение на България да има наистина перспективата да успява в Европа и по света”, допълни Плевнелиев.

По време на речта си президентът говори за обективните икономически процеси, които са довели до намаляване на селското население от от 93% в началото на 20 век на 50% в днешно време."Ние ще работим за качество на живот и икономическа перспектива в българските региони, включително и в Чипровци. В България ние не замитаме проблемите си под масата, а ги слагаме на масата. Това ще ни направи силни. Чисто прагматичният, обективен подход. Когато успяваме нека да си кажем, че можем. Когато имаме проблеми нека да не ги крием, нека да ги сложим на масата, да се обединим около правилната диагноза и решение. Аз лично спазвам такъв подход”, каза още президентът.

"Това, което много ме впечатли в музея са правила и закони, които датират от 17 век, някои от 16 век за добива на руда, за добива на злато, на сребро. Още в 16-17 век българите формулират ясни правила за икономически дейности. Затова си мисля, че ние имаме много силни дадености – народ, който може да работи по правила, който да създава силни закони и институции, да ги спазва и солидарно да се издърпа напред в едни тежки времена”, допълни президентът Росен Плевнелиев.

Росен Плевнелиев изрази надежда, че прочутите чипровски килими скоро ще бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство.

В Историческия музей на Чипровци президентът откри фотоизложба, посветена на 400 години от рождението на архиепископ Петър Парчевич.

Днес се навършват 400 години от рождението на големия духовник, патриот и дипломат Петър Парчевич.

Архиепископ Петър Парчевич оглавява дипломатическите мисии в преговорите за кръстоносен поход срещу поробените балкански народи. Около средата на 17 век сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея за освобождение да бъде осъществена.

Идеите на Парчевич и Петър Богдан представляват и началото на българското национално Възраждане. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни. Той умира в Рим на 23 юли 1674, припомня БНТ.

Няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 под ръководството на Георги Пеячевич , но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.