Първата година от членството на България в Европейския съюз е белязана със застой в защитата на правата на човека, а в някои сфери дори с връщане назад. В широки обществени среди и в много властови институции продължава да се шири циничното и равнодушно отношение към защитата на правата на човека. То се усилва и от това, че Европейската комисия вече не наблюдава правозащитната ситуация у нас. Такъв е общият извод от наблюдението върху състоянието на правата на човека у нас през 2007 г., който Българският хелзинкски комитет (БХК) направи в редовния си Годишен доклад, който беше представен днес.

Най-ярките белези на тази тенденция са както следва: упоритото нежелание на правозащитните органи да разследват ефективно и да наказват виновните за случаите на смърт при прекомерна употреба на сила от страна на полицията, хроничното нежелание на управляващите да внесат в Наказателния кодекс състав, криминализиращ изтезанието, катастрофалното състояние на грижата за деца, настанени в специализирани институции, все по-масовото прилагане на груба сила за неутрализиране на многобройните екологични и социални протести, прекомерната дължина на наказателния процес.

Състоянието на правата на хората с психически увреждания, настанени в институции, продължава да е много ниско. В същото време качеството на грижата за здрави и болни деца, лишени от родителски грижи, е направо катастрофално. Плачевно е сътрудничеството на България с международните органи за защита на правата на човека и особено с тези на ООН, се казва още в доклада.

Както и през 2006 г., България продължава да е в системата на Съвета на Европа страната с най-много закъснели доклади – отчети по изпълнението на различни правозащитни договори от системата на ООН.

В същото време с дейността си националните институции за защита на правата на човека – Омбудсманът и Комисията за защита срещу дискриминация, допринесоха за издигането на публичния профил на правата на човека и за защитата от дискриминация в някои сфери, макар че в дейността им имаше доста недостатъци.

И през 2007 г. правото на живот беше зле защитено поради лоша законодателна уредба и неадекватно правоприлагане, отчитат от БХК.

Законът за МВР в своя член 74, позволява употреба на огнестрелно оръжие при задържане на лице, извършващо или извършило дори дребно престъпление или за предотвратяване на бягство на лице, задържано за извършено дори дребно престъпление. Освен това, разследванията при случаи на прекомерна употреба на физическа сила от правоприлагащите органи, довела до загуба на живот, не винаги бяха ефективни и безпристрастни и в няколко случая доведоха до безнаказаност на полицейски служители.

Най-яркият случай тук е прекратеното за пети път наказателно производство срещу полицай, обвинен в убийството на Борис Михайлов през 2004 г. в гр. Самоков при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Сега за пети път следва да се произнесе Софийският военен съд, след като четири пъти от 2004 г. насам той връща делото на прокуратурата, като отменя прекратяването и дава указания за разследване с мотива (юни 2007 г.), че прокуратурата е извършила не разследване, а „пародии на процесуално следствени действия”.

През годината бяхме свидетели и на убийството от охранители на шведския турист Барзан Ариф в заведение в Несебър (16 юли), при което полицаи са наблюдавали безучастно извършването на престъплението, както и на смъртта на рома Валентин Живков Ангелов от с. Стражица, починал в ареста (10 август) при съмнителни обстоятелства, допълват от БХК. Особено скандален отзвук в обществото предизвика отмяната на 20 февруари 2008 г. от Военно-апелративния съд на присъдите, дадено от Софийския военно-окръжен съд по убийството от полицаи на Ангел Димитров – Чората през ноември 2005 г.

В областта на защитата от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание освен отбелязаната вече липса на състав в НК, криминализиращ изтезанието, макар още преди четири години Комитетът на ООН против изтезанията да настоя в нашия наказателен закон да има такъв текст, продължи практиката на употреба на сила от полицейски служители по време на задържането или в полицейското управление.

В Българския хелзинкси комитет са постъпили много оплаквания за такова отношение. Вече три пъти БХК прави проучване на употребата на сила в полицията и данните показват за трета поредна година застой и стагнация след започналото през 2000 г. прогресивно намаляване на относителния дял на оплакванията. Продължават да остават без разследване случаите на масирани полицейски рейдове в ромски квартали с безогледна употреба на сила и помощни средства.

Фактът на широка употреба на изтезания беше макар и косвено, но отчетливо потвърден с оправдателната присъда, произнесена от Върхивният конституционен съд на обвинените в убийството на Луканов, мотивирана с това, че признанията на подсъдимите са били изтръгнати с мъчения, макар че по един скандален начин Софийският военно-окръжен съд през октомври 2006 г. оправда мъчителите.

Особено важно е да се подчертае, че в няколко случая през 2007 г. полицаи употребиха прекомерна сила срещу групи хора при масови акции. През февруари няколко души, участници в екологични протести в центъра на София, включително жени, бяха бити и обиждани от полицаи, изпратени да разпръснат протеста.

В началото на юли полицаи пребиха миньор по време на техен протест на международен път около комплекс „Марица-изток”. В средата на юли полицаи устроиха масов побой на роми в един от ромските квартали на Велико Търново, а на 17 май полицаи нанесоха побой на журналист от в. „Експрес”, но Софийската военно-окръжна прокуратура отказа да образува по случай досъдебно производство.

През 2007 г. ЕСПЧ в шест решения намери България за виновна за нарушаване на правото на свобода и сигурност на личността.

В областта на правото на справедлив съдебен процес в нашата съдебна система продължи да изявява структурните си проблеми, свързани с прекомерната продължителност на гражданското и наказателното съдопроизводство, ограничения достъп до съд на някои категории лица, липса на съдебен контрол върху административни актове, липса на гаранции за ефективно преследване на някои престъпления срещу личността и неефективност на изпълнителното производство.

През 2007 год. продължи да бъде ограничен достъпът до съд на чужденците, лишени от свобода без присъда или обвинение, а заради това, че изчакват депортирането си от страната. Сред многобройните структурни проблеми на правосъдната ни система, възпрепятстващи правото на справедлив съдебен процес, особено внимание заслужават липсата на гаранции за ефективно преследване на престъплението изнасилване, липсата на гаранции за резултатно преследване на расово мотивирани престъпления и несъразмерно неблагоприятната за ищците законово уредба на цената за завеждане на граждански дела (4% от стойността на иска), при което се получават куриози, когато ищецът, чийто иска не е бил изцяло уважен, плаща на съда почти толкова, колкото е присъдената му сума. Голям проблем е и липсата на ефективен механизъм за защита срещу отказа на държавата да изпълни влязло в сила съдебно решение срещу нея, както и срещу прекомерното забавяне на такова решение.

В областта на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията се отбелязват нови случаи на отказ за регистрация на религиозни организации.

Освен това докладът се спира на продължаващите съвършено необосновани пречки пред дейността на някои „нетрадиционни” религиозни обединения (системния тормоз, на който са подложени както от страна на местни власти, така и от политически и други организации на „Свидетелите на Йехова”, придружено с масирана кампания в някои медии по случая с отказа от кръвопреливане на Христо Христов от Димитровград през ноември 2007 г.). Особена тревога будят случаите на възпрепятстването правото на гражданите да разпространяват религиозна информация (случая с „разбитите ислямистки сайтове” и с обвинените в „проповядване на фашистка идеология бивш софийски мюфтия Али Хайредин и г-жа Милена Борисова от февруари м.г., който освен всичко е и чистопробна цензура, изрично забранена от Конституцията).

Правото на свобода на изразяването беше сериозно нарушавано през м.г. по различни начини – чрез контрола на издатели на медии върху съдържанието на публикациите, чрез напредващия процес на комерсиализация на медиите, чрез неадекватна регулация от страна на Съветът за електронни медии (СЕМ), чрез политически контрол върху назначенията на управленчески постове в националните електронни медии, чрез наказателни репресии и политически натиск над публикации в интернет.

През годината имаше уволнения с очевиден цензурен мотив на журналисти. Даже в органа на Съюза на българските журналисти – в. „Поглед” имаше такива, а Румен Леонидов и Тодор Токин за последните две-три години се оказаха рекордьори по брой на уволняванията – по пет.

Годината беше белязана и от преобразуване на обществени медии в комерсиални. През януари Радио „Нова Европа” (наследникът на „Свободна Европа”) прекрати своето съществуване като последното радио финансирано от гражданския сектор.

Съветът за електронни медии, композиран от хора, близки до управляващите, в редица случаи действаше безпринципно и в угода на властите. В много случаи той отказа да осъществи мониторинг на частните и обществени оператори за спазване на Закона за радио и телевизия.

БХК сезира регулатора за възможни нарушения на ЗРТ от радиата „Н-Джой” и „Зи рок”, но до момента СЕМ не е отговорил. Показателен за конюнктурното поведение на регулатора през годината бяха конкурсите за генерални директори на БНР и БНТ.

Пълния вариант на доклада ще откриете в рубриката "Анализи" на Econ.bg по-късно през седмицата.