Правителството утвърди Националната здравна карта

23.02.2011 | 13:31
по статията работи:
С документа се определят минималните и максималните потребности от болнични легла в различните региони на страната
Правителството утвърди Националната здравна карта

Министерският съвет утвърди Националната здравна карта (НЗК) на Република България - документът, с който се определят минималните и максималните потребности от болнични легла в различните региони на страната. Това съобщи пресслужбата на кабинета.

В момента във всички 308 болници в страната има 44 411 легла. Според НЗК, за да се осигури адекватна медицинска помощ на българските граждани, са необходими между 30 254 и 43 984 легла.

Въпреки че болничните легла у нас са почти в нормите (надвишават само с 427 максималната граница), разпределението им е неравномерно. В шест области на страната (Кърджали, Разград, Силистра. Хасково, Шумен и Ямбол) те са под минималния праг. В други седем области (Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора,' Пловдив) те надхвърлят максималния праг. Повече са и леглата в столицата - при максимално нужен брой от 6847, те са 10 072.

Неравномерно е и разпределението на леглата по видове. Леглата за активно лечение у нас са 37 063 при максимално нужни 33 659. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла - 9508, при максимум нужни 7070. Недостигът е най-чувствителен при леглата за реанимация - 1296 при минимум нужни 1729.

В НЗК се съдържа списък с лечебните заведения, с които НЗОК задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани. С всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, здравната каса може да сключи договор при желание от тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност. В задължителния списък са включени 57 държавни болници, които са ключови за оказването на медицински грижи у нас. Тези лечебни заведения са подбрани на базата на следните критерии: наличие па отделение по спешна медицина, структури по АГ, детски болести, вътрешни болести, кардиология, неврология, хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение II или III ниво на компетентност, диализно лечение с възможности за спешна диализа, клинична лаборатория II или III ниво на компетентност и структура по образна диагностика. В списъка са включени и болници, които имат статут на университетски клиники, осъществяват трансплантации или други високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, токсикология, онкология, хематология. инфекциозни болести.

В НЗК се посочва също нужният брой от центрове за спешна помощ, трансфузионна хематология, психиатрични и онкологични болници. Данните показват, че към момента страната ни има достатъчен брой от тези лечебни заведения - 28 ЦСМП и 198 филиала към тях, 5 центъра по трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници, 9 за онкологични заболявания.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
- Месо ядеш ли? - Не. - А риба? - И риба не ям. - Вегетарианец ли си? - Не, пенсионер съм...
На този ден 26.02   364 г. – Валентиниан I става римски император. 1616 г. – На Галилео Галилей е забранено да преподава астрономията на Николай Коперник, като противоречаща на...