cнимкa: DarikNews
Президентът Георги Първанов подписа днес указ за обнародване на Закона за отбраната и въоръжените сили, съобщи БТА. Новият закон за отбраната и въоръжените сили беше приет от парламента на 29 април, припомня БНР.
Сред основните нови положения в закона са въвеждането на т.нар. "интегриран модел на Министерството на отбраната (МО)", за който се говори от години и който цели да няма дублиране на функции между политическото и военното ръководство и по-ефективно функциониране на отбранителната система. В закона е записано, че МО ще се изгражда и функционира като единна централизирана система за осигуряване на отбраната на страната и за ръководство и командване на въоръжените сили в мирно време.
МО ще включва централната администрация, Българската армия, военните академии и висшите военни училища, службите "Военна информация" и "Военна полиция". Според приетите текстове досегашният Генерален щаб на Българската армия ще се казва "Щаб на отбраната" и ще е в рамките на централната администрация на МО. Началникът на ГЩ става "началник на отбраната", който ще ръководи Българската армия, и ще отговаря пред министъра на отбраната за състоянието и за готовността й за изпълнение на поставените задачи. Законът съдържа и редица възможности за социални привилегии за военните като безплатни почивки след мисии, допълнителни месечни възнаграждения, ползване на жилища и възможности за придобиването им.
Министърът на отбраната Николай Цонев определя новия закон като "изключително модерен". Според Цонев законът дава на военнослужещите две основни неща - сигурност за тях и за техните семейства.
В хода на подготовката на закона, преди няколко месеца президентът Георги Първанов коментира , че интегрираният модел на управление няма алтернатива и ще трябва да се състои, защото трябва да има "олекотяване" в намирането на по-голяма ефективност в работата на администрацията. Държавният глава тогава критикува някои постановки в закона и дори допусна възможността да наложи вето, ако те останат в същия вид.
Основните забележки на президента бяха свързани с възможността "да се сведе до минимум досегашната структура на ГЩ до един апендикс, ненужен придатък", както и за това, че държавният глава се лишава от някои досегашни ангажименти и функции, и от възможността да получава своевременна информация. По-късно Николай Цонев уточни, че "редакторските грешки", свързани с правомощията на президента в текстовете на проектозакона са изчистени и са върнати старите текстове.