Възхвалявана като първа стъпка към пряка демокрация, клаузата в Лисабонския договор, която позволява на европейските граждани да искат от ЕК инициатива за приемане на някакъв закон, се превръща в политическо и юридическо минно поле, предаде EUobserver.

Съгласно клаузата за да могат европейските граждани да поискат каквато и да е законова инициатива от ЕК, трябва да бъдат събрани един милион подписа. Това, обаче, създава практически проблеми. Първият е от колко страни-членки трябва да се съберат тези поне милион подписа. Следва каква да е пропорцията на подписите само големината на населението на съответната страна-членка, а третият – как да се събират подписите.

Типичен пример за пропорцията е, че страните-членки на ЕС се различават като брой население драстично – от 82 млн. германци до само 410 хил. малтийци. Това означава, че малтийските граждани сами не могат да съберат необходимия брой подписи за законодателна инициатива на ЕК.

Според ЕК клаузата, която трябва да влезе в сила до края на следващата година, ще изисква граница от девет държави (33%) за събиране на поне милион подписа. Брюксел счита, че 25% е твърде малко, а обикновено мнозинство (14 страни-членки) е твърде много. В самият Лисабонски договор е упоменато само, че подписите трябва да идват от „значителен” брой страни-членки. Като срок за събиране на подписите ще се предложи една година.