12 идеи за българското образование представи президентът Георги Първанов в съавторство с експертите Кирчо Атанасов, Зора Попова, Мариана Тодорова, Костадин Паскалев и Андрей Бунджулов. Предложенията са изложени на сайта на Гражданско движение "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ) в статия, озаглавена: "Новият модел на училищно образование - ключ към икономиката и общество на знанието. 12 идеи за развитие на българското училище"

Експертите застъпват идеята, че е нужна качествена промяна в училищното образование у нас.

Според президента Георги Първанов реформата в училищното образование трябва да навлезе в дълбочина - да се въведат новата образователна структура и новото учебно съдържание /учебни планове, програми и учебници/.

Необходимо е да се оптимизират връзките между началното, основното и гимназиалното образование - с неговите две степени - 8-ми-10-и и 11-и-12-и клас, и решаването на проблемите на входа и на изхода на системата - преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда.

Според президента новият Закон за училищното образование, който се подготвя, трябва да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище.

Отбелязва се необходимостта от задължителен характер на предучилищното образование след петгодишна възраст. Привличането на децата в предучилищно образование ще способства за социализацията им и достатъчно ранното овладяване на българския език, се казва в статията.

Посочва се, че въвеждането на целодневното обучение е необходимо условие за осигуряване на равен достъп до качествено възпитание и предучилищна подготовка за 5- и 6-годишните.

Според президента е необходимо да се анализират специфичните причини за отпадането на ученици от образователната система и да се разработят механизми за преодоляването им. Статистически данни сочат, че повече от 20 000 ученици отпадат годишно от училище. Като възможна мярка, която президентът предлага да се обсъди, е въвеждането на електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца и младежи от петгодишна възраст до 12-и клас за осигуряването на актуална информация за образователното и здравословното им състояние, както и за преместването им в училища в страната и извън нея.

Държавният глава посочва, че отпадането от училище може да бъде ефективно ограничено чрез стратегия и програма за работа със семейството, която да включва стимулиращи мерки - отпускане на стипендии, поемане на разходи на учениците за транспорт, храна, облекло, учебници, и санкциониращи мерки спрямо родители, които възпрепятстват децата си да посещават училище. Санкциите биха могли да бъдат глоби, спиране на целеви и социални помощи, на детски надбавки.

За качеството на образованието според Георги Първанов сред най-важните мерки са достъпността на учебното съдържание като език и материал, учебният план и програма, и учебниците, съобщава БТА.

Експерти могат да предложат възможни решения за проблема с претовареността на учебните програми и учебниците чрез балансиране на учебния процес по съдържанието по отделните предмети и за организацията на учебния ден и програма, се посочва в статията. Балансът в учебния процес изисква и отделяне на необходимото внимание върху спорта и физическата активност в училище.

Георги Първанов посочва необходимостта от дългосрочна програма за издигане на социалния статус и авторитета на учителите - създаване на интегрирана система за непрекъсната квалификация, усъвършенстване на механизмите на атестиране, кариерно развитие и заплащане на педагозите според постигнатото качество и резултати в учебния процес; актуализиране на учебните програми на висшите училища, подготвящи учители; осигуряване на социални пакети за млади учители в малките и отдалечени селища - за жилище, транспорт, храна.

В статията се отбелязва необходимостта от въвеждане на държавен стандарт за българското училище, преразглеждане на държавните стандарти и образователни изисквания, подобряване на тестовото оценяване. Оценката на образователната система трябва да се извършва от институция, независима от изпълнителната власт, със собствен бюджет, смята президентът. Това предполага създаването на независима агенция за външно оценяване, която да не бъде част от структурата на образователното министерство. Националните външни оценявания трябва да са обвързани само със завършване на образователен етап - 4-ти, 7-ми, 10-и клас, смята още президентът.

В статията се отбелязва важността на обвързването на средното образование с изискванията на висшето образование и пазара на труда, и на плавен преход между образователните степени. За осигуряване на плавен преход и приемственост между средното и висшето образование, е нужно да се разшири модулното обучение в 11-и и 12-и клас, което да води към признаването на кредити във висшите училища по същата професия или профил. Матурите следва да се превърнат в реален вход във висшето образование, посочва Първанов.

Според него системата на средното професионално обучение има нужда от преоценка и ново структуриране. Това може да стане на основата на ясно очертана стратегия за икономическо развитие на страната и в съответствие със специфичните национални и регионални потребности.

В статията се отбелязва и важността на развитие на системите за обучение през целия живот, на подкрепата на талантливите ученици, решаването на проблемите с физическата дееспособност и здравето на учениците.

Георги Първанов посочва отново необходимостта образованието да стане реален първостепенен национален приоритет. Той пише, че бюджетът за образование трябва да се стреми съм средноевропейските нива на финансиране и да достигне поне пет на сто от БВП до 2020 година.