Първата сесия на Балканската парламентарна асамблея се очертава да се състои на 10 май тази година в Букурещ. Това заяви Георги Пирински, председател на Народното събрание в периода 2005 – 2009 г. по време на втората годишна конференция „Балканите в XXI век – българският поглед”.

По думите му парламентарната асамблея предлага важен формат, в който да се организира съществена дискусия за това какво е днес положението на региона.

Пирински обясни, че членове ще са парламентите на 12 страни, като всяка делегация ще има право на един глас. Всяка делегация пък ще се състои от три до пет парламентаристи. Косово пък ще е със статут на специален гост.

По думите му е съгласувано да има 3 постоянни комитета – по икономика, инфраструктура и енергетика; по правосъдие, вътрешни работи и сигурност; социално развитие, образование и наука.

На първата сесия в Букурещ ще се приеме декларация с процедурните правила, по които ще действа асамблеята. Ще се гласува и председателството, секретариата, бюджета и правните въпроси.

„Осъзнаваме, че нашият регион ще бъде пряко повлиян от събитията, които в момента протичат в Украйна. За ролята на българската интелигенция като фактор, който може да допринесе с водеща роля в осмислянето на тези процеси и в генерирането на по-дългосрочни стъпки как да развиваме в един по-дългосрочен процес”, обясни Пирински.
Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че страните от Югоизточна Европа трябва да работят върху подобряване на междусъседските отношения.

По думите на проф. Антоанета Василева, декан на факултет „Международна икономика и политика“ на УНСС, сега в международните икономически отношения се говори не само за конкурентоспособност на държави, но и на региони.

Проф. Василева изтъкна, че конференцията „Балканите в XXI век – българският поглед“ внася нещо ново и положително в изследванията на процесите в Югоизточна Европа. По думите й това става по начин, който мотивира всички студенти да проявяват интерес към тази проблематика и да се изграждат като специалисти в областта на международните политически и икономически отношения.

Според Любомир Кючуков, директор на Институт за икономика и международни отношения (ИИМО), огромен плюс е наличието на регионална принадлежност. Минуси – определена самоцелност, когато желанието изпреварва възможностите, липса на приемственост.

„Освен структури в себе си регионът вече има достатъчно основание да помисли и за структури за себе си – т.е. за представителство на структури за региона, извън региона“, каза още директорът на института.

По думите на проф. Динко Динков от Катедра „Международни отношения“ на УНСС, за да бъдат фактор на процесите на приемане на решения в ЕС, страните членки от нашия район трябва да намерят нова формула на сътрудничество по между си – да бъдат по-забележими, незаобиколими в процеса на вземане на решения в ЕС.