Изследователи от института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг използваха иновативна техника за извличане и изучаване на древна ДНК. Благодарения на нея те разчетоха почти напълно митохондриалната ДНК на вид прачовек, живял преди 400 хиляди години.

Костите на въпросния представител на вида Хомо (Homo) са били намерени в уникалния пещерен комплекс Сима де лос Хуесос в Северна Испания. В тях учените открили митохондриална ДНК, която до голяма степен приличала на тази на Денисовия човек – близък до неандерталеца вид човек, населявал територията на Азия.

Изследването на учените е уникално поради факта, че до момента животинска ДНК на подобна възраст бе откривана единствено във вечно замръзналите земи зад полярния кръг.

Пещерата Сима де лос Хуесос (в превод „бездната на костите“) съдържа най-голямата колекция от скелети на ранни представители на вида Homo, живели през средния плейстоцен. 28-те скелета били изкопани в продължение на повече от две десетилетия от испански екип от учени. Досега обаче изследването на тяхната ДНК им бе невъзможно.

Новата техника за анализ позволила увреденият генетичен код да бъде разчетен от два грама стрит на прах костен материал. Той е взет от бедрената кост на един от скелетите. От него учените разбрали, че откритият индивид е живял преди около 400 хилядолетия, и че е имал общи предци с Денисовия човек, ходел по земята преди 700 хиляди години.

Откритието е изненадващо. Причината е, че то показва, че въпросните хоминини са били генетично по-далечни от съседите си неандерталци, с които имали анатомични сходства. Същевременно обаче те били по-близки с живелите в далечна Азия денисови хора.

Учените са развълнувани от новия метод, тъй като той ще им помогне да открият кои са предците на неандерталците и денисовите хора и в крайна сметка да хвърлят повече светлина върху еволюцията на съвременния човек.