Повишаването на цените, особено на храните и другите стоки от първа небходимост, ограничава възможностите на българите да спестяват. Ако бъде отчетено намаляването на покупателната способност на парите, се оказва, че растежът на финансовото богатство, измерено в стоки и услуги, се забавя значително през втората половина на 2010 г. - до 6% спрямо година по-рано.

В номинални левове финансовото богатство на населението достига 39.7 млрд. лв. в края на 2010 г. Това става ясно от представения днес доклад на Industry Watch на тема: "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2011 г.".

Нарастването на финансовите активи се дължи основно на покачването на частните пенсионни спестявания и на увеличението на банковите депозити с 3 млрд. лв. през 2010 г., от които 1.2 млрд. лева са доход от лихви за годината.

Богатството ще расте по-бавно през следващите няколко тримесечия както заради слабия ръст на доходите и поскъпването на потребителската кошница, така и заради намаляващата доходност на най-големия актив на населението - банковите депозити.

Българите реагират бързо на промените в икономическите условия, пренасочвайки се от краткосрочни към дългосрочни депозити, които носят по-високи лихви. За да съхраят стойността на своите спестявания, част от домакинствата се избират по-рискови инструменти като инвестиции в акции и взаимни фондове.

Покупателната способност на работната заплата, измерена в жилищна площ, нараства с над 90% спрямо третото тримесечие на 2008 г., когато беше пикът на жилищните цени. Паралелно с това ипотечното кредитиране продължава да расте с 3% годишно, което стимулира естественото разширяване на пазара. Затвърждават се впечатленията, че има отдръпване на спекулативен капитал от местния пазар на имоти, както поради пресъхване на входящите капиталови потоци, така и поради насочване на интереса на населението към други форми на спестяване, за което свидетелства и бързият растеж на банковите депозити.

Съществува риск от известно увеличаване на разпродажбите на имоти на вторичния пазар във връзка с преструктурирането на кредитните портфейли, което би могло да окаже допълнителен натиск върху цените на жилищата в средносрочен план.