Парите за регионална политика се явяват най-голямото перо в бюджета на ЕС, но въпреки това те не са достатъчни, за да се справят с ефекта от икономическата криза, предаде EUobserver.

Общият размер на средствата, отделени за регионална политика от ЕС за периода 2007-2013 година, е 347 млрд. евро. Над 80% от тези пари ще отидат при най-бедните региони. Останалите трябва да дадат тласък на конкурентоспособността и иновациите в най-богатите страни-членки на ЕС.

Полша ще получи най-много пари по регионалното финансиране за настоящия седемгодишен период – 67.2 млрд. евро. Повечето от тези средства ще отидат за подобряване на инфраструктурата на страната. Освен това до 2013 година с тези средства в страната ще се разкрият 3.5 млн. работни места. Най-бедните членове на ЕС – България и Румъния, също слагат като приоритет строежа на основни пътни артерии. Тези цели, обаче, са определени още преди изобщо да се заговори от възможността за икономическа криза.

"Реформата на структурните фондове беше извършена преди кризата, когато целите бяха различни. Сега приоритетите са други и най-важният е безработицата. Европейската комисия не може да спаси сама Европа, но с правилни реформи може да помогне. Време е да се промени приоритетът от инфраструктура към безработица", коментира Моника Мура, експерт от Бристолския университет.

Главната цел на регионалната политика и финансиране е да се намали икономическото и социалното изоставане на региони, чийто БВП е с над 75% по-малък от средния за ЕП. Това обхваща почти цялата територия на Източна Европа с някои малки изключения като Прага и Будапеща. Португалия, Южна Италия, по-голямата част от Гърция, два региона във Великобритания, Малта и някои задокеански департаменти на Франция също влизат към най-бедните европейски региони.

Като отговор на световната икономическа криза ЕК олекоти някои правила за финансиране. През миналия месец Комисията предложи проекти на стойност до 10 млрд. евро, които целят намаляване на безработицата, да се финансират в срок от две години изцяло от европейския социален фонд, а след това необходимите средства да се възстановят от страните-членки. Досега между 15% и 50% от финансовите гаранции за тези проекти се даваха от страните-членки.