Този месец държавните предприятия публикуваха годишните си финансови отчети за 2014 година. В тази връзка решихме да направим преглед на финансовото им състояние и по-конкретно на нетния финансов резултат и задлъжнялостта им. Анализираните данни включват държавните предприятия, за които има публикувана информация, без болниците.
Финансов резултат
Общо за всички 152 разглеждани държавни предприятия (с държавно участие над 50%) финансовият резултат се влошава рязко през 2014 г. спрямо година по-рано. Докато за 2013 г. те отчитат 496 млн. лв. печалба след данъчно облагане, то през 2014 г. съвкупният резултат на същите предприятия вече е над 243 млн.лв. загуба. Т.е. само за една година финансовият резултат на държавните предприятия се влошава със 739 млн. лева. Основният виновник за това е НЕК, при който загубата набъбва над 4 пъти само за една година.
Освен че съвкупният финансов резултат се влошава драстично през 2014 г., прави впечатление и че броят на губещите предприятия също нараства през миналата година. Докато през 2013 г. от 152-те разглеждани предприятия 105 са били на загуба, 5 - с нулев финансов резултат и 42 – на загуба, то през 2014 г. предприятията на печалба намаляват на 93, тези с нулев резултат вече са 2, а губещите нарастват до 5.
Най-голяма нетна печалба за 2013 и 2014 има БЕХ, като тя намалява с 33% през последната година. В топ 10 са най-вече енергийни и инфраструктурни компании. Най-губещата и с огромна разлика пред останалите губещи държавни предприятия е НЕК, която отчита загуба от почти 600 милиона лева за 2014 г. и ръст на загубата повече от четири пъти спрямо 2013 г. Три от десетте най-губещи предприятия през 2014 г. са осъществили солидна печалба през 2013-та година – ТЕЦ „Марица Изток 2”, „БДЖ – Товарни превози” и ДП „Пристанищна инфраструктура”.
Дългосрочни задължения
Три компании имат дългосрочни задължения над 1 млрд. лв. към края на 2014 г. Това са НКЖИ с близо 2 млрд. лв., НЕК и БЕХ. Дългосрочни задължения за над 100 млн.лв. имат и редица държавни компании от енергийния сектор – АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица Изток 2, Булгартрансгаз. Прави впечатление и фактът, че дългосрочните задължения на повечето от тези компании представляват повече от половината от общата сума на задълженията им. Това важи и за по-голямата част от останалите държавни предприятия. В сравнение с 2013 г. се увеличават дългосрочните задължения и на трите най-задлъжнели компании. Особено голямо увеличение на дългосрочните задължения има при „Електроенергиен системен оператор” (ЕСО) – от 11 млн. лв. на 252 млн.лв. Общо сумата на дългосрочните задължения на разглежданите компании се увеличава от 5,4 млрд.лв. на 6,7 млрд.лв.
Сред компаниите с нулева стойност на дългосрочните задължения се нареждат такива от различни сектори – Българска нефтена компания, Държавна консолидационна компания, Мини Марица Изток ЕАД, Еко Антрацит ЕАД, някои летища – Пловдив и Стара Загора, земеделски предприятия – Напоителни системи, Сортови семена – ЕЛИТ, Рибни ресурси, предприятия към Министерство на културата – Алианс, Аудиовидео ОРФЕЙ, Музика ЕООД и др.
По отношение на общата сума на задълженията на първо място е НЕК с 3,5 млрд. лв. (3,1 млрд. лв. за 2013 г.), следвана от НКЖИ с 2,1 млрд. лв. (1,4 млрд.лв. за 2013 г.) В тази група попада и Българска банка за развитие със задължения за 1,2 млрд. лв. (1,1 млрд. лв. за 2013 г.). На четвърто място е БЕХ с почти 1,2 млрд. лв. (1,1 млрд.лв. предходната година).
Сред държавните компании с най-малко задължения са: Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, Българска нефтена компания, Пристанищен комплекс Лом, Пристанище Видин, ДКЦ Здраве 2000, ДКЦ Свети Георги, Аудиовидео Орфей.
Едно бързо сравнение с данните от 2013 г. показва същата картина на общата задлъжнялост – с над 1 млрд. лв. задължения са отново същите четири компании. И при четирите се увеличава сумата на задълженията. Сред останалите компании с дълг над 100 млн.лв. не се наблюдават значителни промени през 2014 г. спрямо предходната година. Слабо нарастват задълженията на ТЕЦ Марица Изток 2, Булгаргаз, Булгартрансгаз, ДП Радиоактивни отпадъци, Летище София, ДП Пристанищна инфраструктура, Вазовски машиностроителни заводи, Електроенергиен системен оператор и Български пощи ЕАД. При останалите се наблюдава незначително намаление.
Автори: Наталия Николаева, Петър Буюклиев, И.П.И