1,8 млрд. лева годишно губи държавата от недеклариран корпоративен данък и данък върху добавената стойност. През 2014 г. общото ниво на сива икономика у нас възлиза на 17,1%. Това ниво на сивата икономика би могло да се понижи, с окуражаване на електронните плащания в страната, а обемът им да нарасне. Това става ясно от проучване на Ernst & Young (EY), поръчано MasterCard.

За първи път сивата икономика се анализира и от пасивната и от активната й страни. Пасивният компонент се отнася до ситуации, при които потребителят заплаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира транзакцията (например не издава фискален касов бон за вечеря в ресторант) и по този начин се възползва от неплащане на данъци. В тази ситуация единствено продавачът се възползва от това, че не отчита транзакцията, а потребителят може дори да не знае, че допринася за сивата икономика като плаща в брой.

Това, което е по-важно е, че ако плащането не е в брой, а бъде електронно, то едва ли щеше да е възможно сделката да не бъде отчетена. Следователно плащането в брой е причината за пасивната сива икономика, която може да се ограничи чрез увеличаване на използването на електронните плащания.

Различна ситуация възниква в активната сива икономика, при която и двете страни по транзакцията имат полза да не я отчитат (например, ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за строителна услуга, ако не поиска фактура от доставчика). Тук парите в брой са следствие, а не причина за незаконното поведение. Вследствие на това, за разлика от пасивния компонент, активната сива икономика не може да се влияе чрез насърчаване на електронните плащания, тъй като и потребителят и продавачът ще продължават да използват пари в брой, за да се възползват от това, че не отчитат транзакцията. Тогава проблемът с „активната сива икономика“ трябва да бъде решен с други инструменти (например чрез инспекциите по труда). Това съществено разделение досега не е прилагано в литературата и представлява съществен принос на изследването.

Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

В изследването се посочва, че за намаляване на пасивната сива икономика у нас може да се обмислят широк спектър от потенциални регулаторни мерки – много от тези решения вече са приложени в други страни и почти всички от тях се насочват върху насърчаването на електронните плащания в транзакциите търговец-потребител. В случая на България една от най-ефективните мерки би могла да бъде услугата “cash back” при картови разплащания на потребителите, която може да намали сивата икономика с 2,8% от БВП и да увеличи нетните приходи в държавната хазна с цели 220 млн. лв., обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша.

Друго решение би могло да бъде установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащания в брой търговец-потребител. Например, въвеждането на праг за плащанията в брой търговец-потребител на ниво 20 лв. би трябвало да доведе до спад в пасивната сива икономика с 3.7% от БВП“, каза Милен Райков от EY България.