Ескалиращото насилие, постоянно засилващата се надпревара във въоръжаването, язвителната реторика и забавянето на мирните преговори са увеличили риска от война между Армения и Азербайджан, разкрива доклад на Международната кризисна група,
цитиран от Ройтерси БТА.

Според мозъчния тръст престрелките между арменските и азербайджанските сили по границата могат лесно да излязат от контрол и да причинят "опустошителни последствия за региона", като разпалят нова война за Нагорни Карабах, се казва в доклада.

Възможно е както да избухне инцидентна война, така и някоя от държавите да предприеме пълномащабна военна офанзива, отбелязва Сабине Фрайцер от Международната кризисна група.

Неразрешеният конфликт, отнел живота на над 3000 души, предимно войници, след 1994 г., е постоянна заплаха за стабилността в Южен Кавказ - район, граничещ с Русия, Иран и Турция, и пресечен от тръбопроводи, пренасящи петрол и газ към Европа.

Въпреки крехкото примирие между двете страни, през 2010 г. в сблъсъци между техни войници са загинали 25 души. Още трима са били убити през новата година.

Армения и Азербайджан водиха кървава война за населената предимно с етнически арменци област Нагорни Карабах, която се отцепи от мюсюлмански Азербайджан с помощта на християнска Армения при разпадането на Съветския съюз.

Войната приключи през 1994 г. с примирие, постигнато с посредничеството на Русия, Съединените щати и Франция. Оттогава обаче не е постигнат голям напредък в посока към помиряване между Ереван и Баку, а азербайджанският президент Илхам Алиев, който напоследък подсили военната мощ на своята страна чрез поредица от оръжейни сделки, е заявявал, че Азербайджан е готов да воюва с Армения, за да си върне Нагорни Карабах. Армения не е признала Нагорни Карабах за независима държава, но заплашва, че ще го направи в случай на война. Отцепилият се анклав ръководи самостоятелно държавните си дела, с икономическата и военната подкрепа на Армения.