За ръст от 5 до 10% на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и професии за догодина ще настояват синдикатите в предстоящите преговори с работодателите. Според КНСБ и КТ Подкрепа увеличението на осигурителните прагове трябва да следва процента на планираното вдигане на минималната работна заплата от сегашните 420 лв. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. В противен случай ще се окаже, че в немалко сектори приложни и аналитични специалисти, за които се изисква висше образование, ще се изравнят по заплащане с най-ниско квалифицираните работници, коментира Димитър Манолов, президент на КТ Подкрепа.

От своя страна четирите национално представителни работодателски организации се обявиха преди дни за премахване на договарянето на минимални осигурителни доходи по браншове и професии. Бизнесът най-вече се противопоставя на административното увеличаване на осигурителните прагове в браншовете, в които не са водени преговори. Подобен подход ограничава заетостта в отделни региони, сектори и предприятия и води до увеличаване на сивия сектор, алармират от работодателските организации. От БСК напомнят, че вече втора година в Наказателния кодекс укриването на осигуровки се преследва като престъпление и затова няма нужда от фиксирането на осигурителни прагове. Вместо това трябва бързо да се приеме консенсусен модел за определяне на минималната работна заплата за страната, настояват бизнесорганизациите.

„Темите са от съществено значение и също са на вниманието на социалното министерство", коментира социалният министър Зорница Русинова. Тя увери, че предстои да се проведат дискусии в рамките на съвета за тристранно сътрудничество, на които да бъде постигнато съгласие между социалните партньори в полза както на бизнеса, така и на трудещите се.

"Договарянето на минимални осигурителни доходи по браншове и професии не може да бъде премахнато - това е част от бюджетната процедура и се изисква от закона за държавния бюджет", посочи Димитър Манолов от КТ Подкрепа. Ако подобно нещо се случи, ще стане голям скандал, предупреди той. От КНСБ настояват дори осигурителните прагове да служат като минимални работни заплати и да бъдат разпростирани от социалния министър за всички фирми в съответния бранш. В секторите, където няма договаряне, да действа минималната работна заплата за страната, предлагат още те.

В същото време двата синдиката и четирите работодателски организации единодушно искат в писмо до финансовия министър Владислав Горанов завишаване на квотата за ваучерно хранене. Голяма част от близо 400 хил. служители и техните домакинства няма да получат част от своя доход за последните 4 месеца от годината, предупреждават социалните партньори. Те припомнят обещание на финансовия министър да създаде експертна работна група, която да оцени възможностите за разширяване на ваучерната система у нас. За тази година квотата е 260 млн. лв., които се очертава да бъдат изчерпани в началото на септември, а очаквания недостиг е около 60 млн. лв. Синдикати и работодатели настояват с тази сума да се завиши квотата за текущата година, както и за 2017 г.