Руските граждани ще загубят между два и три милиарда евро от своите вложения в Кипър, ако бъде прието решението за еднократно облагане на депозитите, като част условията на международните кредитори по спасителния пакет за страната. Кипър е една от любимите офшорни зони за руските бизнесмени, които ще се окажат главните потърпевши от евентуалното прилагане на депозитния данък.

Медиите в Русия вече наричат решението "незаконна конфискация", предаде БНР. Според финансови източници влоговете на руските граждани в Кипър възлизат на около 12 млрд. долара.

По данни на руското посолство в Кипър в островната държава живеят около 40 хил. руснаци, които в един или друг момент трябва да заплатят за проблемите на кипърската банкова система, съобщава РИА "Новости".

Освен това Русия е предоставила 40 милиарда долара кредити на местни банки и руски компании, регистрирани в Кипър. Преди две години Никозия получи от Русия заем от 2,5 милиарда евро, но сега Кипър настоява за нова финансова помощ от 5 милиарда евро. Преговорите по този заем ще се водят тези дни в Москва, където спешно пристига кипърският финансов министър.

Засега изглежда единствено руският газов гигант "Газпром" е готов да се притече на помощ на кипърската икономика, като в замяна ще иска да получи лицензии за добив на газ в средиземноморската икономическа зона на островната държава. На фона на негативните новини от Кипър акциите на руската фондова борса поевтиняха тази сутрин с 2,5%.

Междувременно адвокатски кантори вече предлагат на руските бизнесмени своите услуги и са готови да водят международни дела, в случай че кипърските власти решат да обложат депозитите.

Спасителният пакет, договорен между Европейския съюз и Международния валутен фонд, предвижда страната да получи финансова помощ в размер на 10 млрд. евро. Международните кредитори обаче изискват Никозия да въведе еднократен налог върху банковите депозити, с който да се съберат 5,8 млрд. евро. Спасителният пакет за Кипър ще бъде петият поред за страна-членка на еврозоната от началото на кризата през 2009 г. Още в средата на 2012 г. се знаеше, че страната може да се нужда от кредит в размер на 10 млрд. евро.