Силното частно потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция са основни фактори с проинфлационно влияние, посочват от БНБ.
След като тази година инфлацията у нас осезаемо се забави и през септември достигна до най-ниското си ниво за последните четири години -1.2% на годишна база, в началото на 2025 г. се очертава отново да тръгне нагоре. Причината за това основно ще е ръстът на доходите, който ще увеличи вътрешното потребление. То от своя страна ще окаже натиск на цените нагоре - най-вече на услугите и хранителните продукти.
Това прогнозира в последния си доклад "Икономически преглед" Българска народна банка. Според централната банка намаляването на инфлацията ще продължи до края на 2024 г., като през първото тримесечие на 2025 г. тя ще се ускори "умерено".
"Силното частно потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция са основни фактори с проинфлационно влияние", посочват от БНБ. Те водят до повишение на потребителските цени на редица услуги и храни.
БНБ не посочва конкретна прогноза за средногодишна инфлация догодина. Министерството на финансите също още не е представило макроикономическата рамка на Бюджет 2025.
От централната банка подчертават, че през последните години политиката на повишение на социалните плащания, на компенсацията на наетите в публичния сектор и на минималната работна заплата са подкрепяли увеличението на разполагаемия доход и потреблението на домакинствата и са създали предпоставка за запазване на висока инфлация при по-чувствителните към търсенето компоненти на инфлацията, каквито са услугите.
От 1 януари 2025 г. ще влязат в сила планирани вече поредни повишения на минималната работна заплата и на възнагражденията в редица бюджетни сектори. Минималната заплата ще нарасне с 15% - от 933 лв. на 1077 лв. В системата на МВР и министерство на отбраната са заложени увеличения на възнагражденията с 30 до 50%. До 20% ще бъде и увеличението на учителските заплати, както и на преподавателите и асистентите във висшето образование.
Едно от предложенията на Министерство на финансите за овладяване на очертаващия се огромен дефицит от около 12 млрд. лв. в бюджета за 2025 г. е отлагане на увеличенията на заплатите в МВР, армията и образованието за 2026 г. Целта е България да не рискува догодина да надвиши изискването за около 2% годишна инфлация, за да бъде поканена в еврозоната.
БНБ обръща внимание също така, че поддържането на бюджетни дефицити, финансирани с външни емисии на ДЦК, оказва допълнително влияние за висока ликвидност в банките у нас. Това е и причината в нашата банкова система да не бъде пренесена паричната политика на ЕЦБ за повишение на лихвите по депозитите и кредитите за домакинствата в България.
"Поради понижаването на инфлацията реалните лихвени проценти по новите срочни депозити на домакинствата станаха по-слабо отрицателни, но продължиха да подкрепят растежа на частното потребление и нарастването на потребителските цени. Независимо, че в реално изражение лихвените проценти по новите потребителски кредити станаха положителни от средата на 2023 г., при новоотпуснатите потребителски кредити се запази тенденцията към повишаване на обемите, което представляваше допълнителен фактор с проинфлационно влияние през първите девет месеца на 2024 г.", се казва в доклана на централната банка.
От БНБ припомнят и регулярните бизнес анкети на НСИ. В секторите на услугите и промишлеността очакванията на мениджърите са за повишения на продажните цени през следващите три месеца. На фона на силно потребителско търсене и растеж на доходите фирмите едва ли ще пренесат пониженията на международните цени на суровините върху крайните потребителски цени, особено в групите на услугите и хранителните продукти, допускат от централната банка.
