На снимката: отляво надясно: (Емилия Масларова, Сергей Станишев, Меглена Плугчиева)

снимка: Дарик радио

България за първи път навлиза в истинска капиталистическа криза, заяви премиерът Сергей Станишев по време на дискусия за ефекта върху страната ни от световната финансова криза. Станишев е наредил на всички министри да изготвят антикризисни планове, които да се представят публично.

Финансовата криза създава трудна за прогнозиране икономическа среда, но България е сравнително по-слабо засегната от Европейския съюз, обясни премиерът Станишев. През последните седмици обаче се влошават очакванията към основния ни партньор, а именно Европейския съюз. Станишев подчерта, че няма вариант да избегнем ефектите от кризата, но трябва да сме подготвени. Затова той е поискал от всички министри да изготвят публичен план за действие с резултати още през първото полугодие на 2009 година. По думите на премиера българските банки нямат ликвидни и капиталови проблеми и все още не се налага държавна намеса за тях, въпреки че правителството има възможност да помогне.

Увеличаването на капитала на Българска банка за развитие до 500 млн. лв. не е таванът, съобщи още Сергей Станишев. Важна мярка срещу финансовата криза е и увеличението на гаранциите по влоговете - до 100 000 лв., като така според премиера сигурност са получили 99 процента от хората с влогове.

Станишев допълни, че трябва да се засили секторната политика, за да не се допусне свиване на пазарите. Никоя икономика от Европейския съюз не може да се справи с кризата, допълни премиерът и подчерта, че българското правителство е готово да работи заедно с другите държави членки за предотвратяване на тежката икономическа ситуация.

Общо 2095 договора са сключени до момента по всички оперативни програми. Общата им стойност е 1,350 млрд. лева. Това съобщи от своя страна вицепремиерът Меглена Плугчиева по време на дискусията "заедно срещу кризата". Тя отбеляза, че в последните няколко месеца има десетократно увеличение на сумата на склюените договори.

Плугчиева представи пред участниците в дискусията и инструментите "Джаспърс", "Джесика" и "Джеръми".

"Очаква се да се увеличат авансовите плащания на България от 2 на 4%. Така страната ни ще получи 267 млн. евро през 2009 година. Препоръката на Европейската комисия е за по активен диалог между България и Европейската инвестиционна банка, която се очаква да разкрие бюро в България в следващите месеци" каза още Плугчиева. Според нея правителството има сериозен ангажимент за наваксването по оперативните програми на Европейския съюз.

В условия на икономическа криза държавата не бива да намалява разходите си. Това каза от своя страна министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Димитров упрекна опозицията за това, че в условия на криза се опитва да всява паника. Според министъра опозицията коренно трябва да промени поведението си, тъй като в една стабилна обстановка тя може да предизвиква паника, но в условия на финансова криза това е недопустимо. „Добре е и управляващите да не приспиват хората”, допълни министър Димитров. По думите му рязко се засилва конкурентният натиск върху българската икономика.

Увеличава се безработицата, макар тя да е по-слаба в България. Няма бягство на инвеститори в България. Няма миграционни процеси в тази насока, беше категоричен Димитров. По думите му най-вероятно ще има фалити на ключови компании. Министърът на икономиката беше категоричен, че трябва да се подобрят условията за получаването на кредити, както и да се запази темпа на икономическия растеж.

Исканията на Европейския инвестиционен фонд за възнагражденията на техните служители в България са неприлични в условията на криза, отбеляза Петър Димитров. Според него администрацията, която работи с европейски средства, трябва да бъде мобилизирана. Според министъра трябва да се смени механизма за стимулиране - стимули трябва да се дават на база на сключени договори, на усвоени пари, на реализирани проекти, а не на изтекъл месец.

Министър Димитров призова бизнесът да направи регистър на бизнес-длъжниците.

Свободните места в бюрата по труда в цялата страна са 11675, а излезлите на пазара на труда българи в периода септември-ноември 2008 г. са 3905 души. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова.

Според нея, за да се увеличи безработицата в страната с 1%, на пазара на труда трябва да излязат между 34 000 и 36 000 души. Тя обясни, че средствата в социалната област през следващата година могат да бъдат пренасочени към социалната инфраструктура. "Общините имат 1100 готови проекта, с които могат да кандидатстват за средства веднага", обясни Масларова.

Оценяваме усилията на правителството. Смущава ни, че не винаги резултатите са адекватни на това, което се прави. Това каза председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Божидар Божинов на дискусия на тема „Заедно срещу кризата. По думите му трябва да се раздвижи борсовата търговия у нас.

От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) отчетоха, че кризата се развива твърде бързо, тъй като в началото на месец октомври в страната ни е имало търсене на работна ръка, а вече се съкращават работници. Безработицата ще нарасне рязко, бяха категорични от асоциацията. Според тях трябва да се изгради Българска агенция за международно развитие, да не се допусне участие на чуждестранни фирми в обществени поръчки, които са подпомагани от обществени ресурси, както и да се разработи механизъм за подпомагане на фирми, които бележат спад в продажбите си под определен процент.

В рамките на форума беше изказано мнението, че шивашките фирми в България все още не усещат кризата, тъй като в момента те изпълняват стари поръчки, направени преди началото й. От средата на февруари, обаче, те ще имат сериозни проблеми. На дискусията беше отчетено, че се очаква спад в поръчките към шивашките фирми от 20-40%. Фирмите щели да бъдат принудени да съкратят голям брой работници. С уволнението на съкратените работници ще се губи квалифицирана работна ръка, в чието обучение са влагани хиляди левове. Държавата също щяла да губи от съкратените служители, защото ще трябва да ги обезщетява.

В тази връзка беше направено предложение промишленият сектор да получи възможност да реагира при намаление на поръчки без да бъдат съкращавани работни места, като се намали работното време на служителите – намалена работна седмица, ден или месец. Това според българското законодателство в момента не е възможно. Ако тази мярка, обаче, бъде взета, ще се намали съкращаването на работниците, ще бъде ограничена финансовата загуба за фирмите и те ще могат веднага след кризата да влязат на пазара като конкурентноспособни играчи.

В статията са използвани материали на Агенция "Фокус", БГНЕС и Дарик радио