София е свила приходите от нощувки със 79 млн. лв. за първите девет месеца на 2020 г. в сравнение със същия период миналата година. Това сочи доклад "Икономическите ефекти от COVID-19 и потенциалът за растеж на София" на Института за пазарна икономика по поръчка на по поръчка на Столичната агенция за инвестиции, пише в. "Монитор".
От него става ясно, че спад в приходите от нощувки има през всички месеци на годината, изключвайки предкризисните януари и февруари. Най-значителен е спадът през май с 14,5 млн. лв. по-малко спрямо същия период на предходната година, а през останалите месеци спадът е с по 8-10 млн. лв.
В доклада се посочва, че второто тримесечие на годината е период на почти пълно прекратяване на самолетните пътувания в цяла Европа и летище София не прави изключение. В месеца на най-тежки ограничения спадът в пътниците, преминали през аерогарата е с 94% спрямо предишната година – до едва 34 хиляди души. В периода след май се наблюдава постепенно възстановяване на пътникопотока, но дори и през летните месеци броят на обслужените пътници е с 50-60% по-нисък от същия период на 2019 година. На базата на даните за октомври и ноември се прави заключение, че са налице всички обстоятелства през зимата на 2020 г. да очакваме нов спад – особено предвид въвеждането на нови ограничения в много европейски страни, в това число в България. Също така се казва още, че в по-общ план възстановяването на туристическата дейност в София вероятно ще отнеме поне няколко години.
От доклада става ясно, че дори в условия на пандемия и безпрецведентна криза пазарът на труда в София се доказва като гъвкав и устойчив на външни шокове. "По данни на Агенция по заетостта между началото на февруари и края на ноември 2020 г. в София са регистрирани общо 42 хиляди нови безработни, а постъпилите на работа за същия период са 24 хиляди при общ брой на наетите лица през 2019 г. от над 750 хиляди. Почти всички загубени работни места са в периода на извънредното положение (13 март – 13 май 2020 г.), когато в страната са въведени най-строгите ограничителни мерки. След пролетта на 2020 г. се наблюдава спад в броя на безработните", се посочва в документа.
Според експертите нарастването на заболеваемостта в края на годината и въведените мерки през декември ще дадат своето негативно отражение, но по всичко личало, че ефектът на втория локдаун върху икономиката далеч нямало да е толкова опустошителен като първото затваряне. "Водещите сектори на София, които се показаха устойчиви на ограниченията пред стопанската активност и мобилността през пролетта, на този етап не губят заетост и имат потенциал да изведат възстановяването на столичната икономика пред други части на страната", се казва още в доклада.
В него се цитират и данни от есенната макроикономическа прогноза на ЕК, които сочат, че след спад от 5,1% през 2020 г., икономическото възстановяване на България ще започне през 2021 г. с очакван ръст на БВП от 2,6%, следван от ръст от 3,7% през 2022 година. "На този етап възстановяването зависи най-вече от въвеждането на нови рестрикции с цел ограничаване разпространението на коронавируса както в България, така и в основните търговски партньори на страната в ЕС. Потенциалното бързо развитие по отношение на ваксината може рязко да подобри очакванията за 2021 година", се казва в доколада.
