Вицепремиерът Томислав Дончев назова с какъв процент държавата трябва да се включи в сделката за ЧЕЗ, ако бъде допусната до покупката на електроразпределителното дружество. И според него минумумът е 34 процента.

"Разликата между 33 и 34% дялово участие на държавата е огромна, не би имало смисъл от по-ниско от 34% участие, защото то не би дало особени инструменти да се участва в процеса на вземане на решения”, обяви Дончев пред БНР и така отговори на въпроса, на който мнозина избягваха досега директния отговор.

Той отново обясни защо държавата е заявила желание да участва в сделката за ЧЕЗ, а именно поради липсата на други механизми да се овладее ситуацията със създавалото се обществено напрежение.

"Никой от нас не може да се държи като чиновник, да вдигне ръце или рамене и да каже: „В крайна сметка ние нямаме каквито и да било възможности. Ние няма как по закон да влияем върху тази сделка". Такъв отговор не би бил удовлетворителен. По тази причина, малко или много извънредно, беше предприета подобна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна. Абсолютно откровен съм", каза вицепремиерът.

Дончев очерта и противоречивия характер на подобно решение: "Едно подобно решение, дори да се стигне до вариант, който предполага участие на държавата като съдружник, поставя всички останали български граждани, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни дружества, в някаква степен неравнопоставено положение. Ако приемем, че държавното участие гарантира по-силен контрол и по-силни механизми за спазване на обществения интерес, защо това да е валидно само за една част от територията на страната? Аз мога да поставя и други въпроси, но ситуацията малко или много беше извънредна, нямайки други механизми държавата да се намеси и се боя, че това беше единствената стъпка", допълни Дончев и отново изрази твърдение, че ситуацията е била истеризирана не без участието на политическите сили.

Той коментира и горещата тема от седмицата, а именно приетия закон, според който ремонти по границата ще могат да се правят, без да се възлагат обществени поръчки.

"Въвеждането на по-директен режим за дейности, свързани с ремонта на оградата по границата с Турция, като вид изключение от общия ред, по който се възлагат обществени поръчки, е възможно. Самите директиви позволяват, когато става дума за действия, свързани с националната сигурност - бедствия, аварии, кризи и така нататък, да се избягва обичайният режим на възлагане. Защото добре знаете, че една обществена поръчка в зависимост от това дали има или няма обжалване, може да се възлага в период между 3-4 месеца и една година. Когато става дума за кризисна ситуация е абсолютно несериозно да се чака една година."