Европейските средства, предвидени за България, биха могли да окажат огромен положителен ефект върху нашата икономика, ако бъдат оползотворени изцяло. Това сочи оценката на ефектите върху икономиката и бюджета от усвояването на фондовете от ЕС за периода 2010-2015 г., която е част от Средносрочната фискална рамка за периода 2010-2015 г., публикувана днес от Министерството на финансите (МФ).

За целите на оценката са разработени два алтернативни сценария.

Първият е изграден върху допускането, че не се предвижда навлизане в икономиката на средствата от ЕС през периода 2010-2015 г., докато алтернативният сценарий се основава на предположението за цялостно усвояване и оползотворяване на разполагаемите за страната средства от бюджета на ЕС.

Разликата между прогнозираните стойности на макроикономическите променливи
в двата сценария представлява влиянието на европейските фондове върху българската икономика.

Така например, средният ръст на БВП за периода 2010-2015 г. би бил 2.7% при първия сценарий и 3,8% при втория. Това означава, че положителният ефект от ползването на еврофондовете, в случай, че те не се усвоят, е 1.1% среден ръст на БВП.

Положителното влияние на еврофондовете върху брутните инвестиции в икономиката е 2,9 процентни пункта (показателят отчита среден ръст за 2010-2015 г. в размер на 1,5% при първия сценарий и в размер на 3.5% при втория).

Средният размер на инфлацията за периода 2010-2015 г. би бил 2,7% при първия сценарий и 2,8% при втория.

По изчисления на Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) към МФ износът на стоки и услуги от България в номинало изражение също би бил повлиян от употребата на европейските средства. Износът на стоки би нараснал със 7.7% при първия сценарий и с 8.6% при втория. Така сметката показва, че положителният ефект от използването на еврофондовете в този случай би бил около 1 процентен пункт средно за изследвания период. Разликата при износа на услуги от своя страна е половин процентен пункт.

Разликата между сценарий 1 и сценарий 2 за текущата сметка е в размер на минус 808.8 млн. евро, т.е., ако страната ни не ползва еврофондовете, този показател би бил отрицателен в размер на 1,96 млрд. лв., а ако усвоим всички евросредства, текущата сметка ще е отрицателна, но ще нарасне до размер от 2,77 млрд. евро.

Според прогнозните данни, еврофондовете биха имали голям положителен ефект и върху безработицата. Така например, при сценарий 1 заетите в икономиката за изследвания период биха били около 2,96 млн. души, а при втория сценарий - 3,2 млн. души, т.е. разликата е 259 хил. души.

Ефектите от използването от еврофондовете са разгледани на стр. 17 в Средносрочната фискална програма на правителството, която ще откриете в рубриката "Анализи" на Econ.bg.