Автор на статията: Андриян Георгиев ( andrian.ivanov@inews.bg )

Познатата в историята теза, че българите имат тюркски етнически произход, спокойно може да бъде изоставена в миналото. Това заявиха днес група учени, които представиха нови научни резултати по въпроса. Те са изследвали 855 души, сред които е имало само две групи - българи и българо-мохамедани. Взимани са им кръвни проби.

Това е най-голямото изследване от подобен род на българската популация. През 1996 г. и 2000 г. също са правени подобни изследвания, но те са обхванали само около 30 души от българската популация.

Проектът "Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ" е финансиран поравно от фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието, младежта и науката, както и от италиански фондации.

Резултатите се базират на изследване на митохондриалната ДНК. Учените посочиха, че митохондриалната хромозома се предава по женска линия на децата (и момичета, и момчета), докато игрек хромозомата (Y) се предава само по мъжка линия и тя не е била изследвана.

Изводите са, че съвременните българи имаме преобладаващо славянски корени и генетика, но все пак се отличаваме сериозно от класическите славянски популации - руснаци, украинци, поляци, чехи, словаци, хървати, словенци и т.н., които много си приличат едни с други.

Предполага се, че разликата идва от сериозния генетичен принос на траките и на древните българи, живели по нашите земи заедно със славянските племена.

При сравнение на българите с тюркските народи и популации, генетичните разлики са прекалено големи, независимо че българският етнос дълги столетия е живял заедно с османските турци, съобщи iNews.bg.

Коментирана беше и теза, лансирана от среди в Македония, че българите сме с татарски етнически произход. Според учените изследването е доказало, че тя е абсолютно несъстоятелна от научна гледна точка.

Друго интересно заключение е, че българите доста си приличат като генетика с гърците и по-специално с населяващите Северна Гърция, както и с италианците, населяващи Северна Италия. Това се обяснява с големите маси от българи, които са се настанили на Апенините през първото хилядолетие от християнската ера.

От съседните народи най-големи са генетичните ни отлики с румънците. Сърбите пък не били правили все още сериозно изследване по въпроса.

Това е първият етап от изследването, като по-нататък във времето предстои да се направи и генетично сравнение между съвременните българи и хората, които са населявали българските земи в древността.

Сред екипа от учени, провели изследването, личат имената на проф. Драга Тончева, която е ръководител на Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, а също така е ръководител на Националния геномен център за социално значими болести; на акад. Ангел Гълъбов, който е директор на Института по микробиология към БАН; на проф. Йордан Йорданов от Института по палеоантропология. В изследването са взели участие и големи италиански учени в областта на популационната генетика.