Сумата за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа на изборите за евродепутати не може да надвишава 2 000 000 лева. Това реши парламентът, който прие на второ четене текстове от законопроекта за избиране на представители от България в Европейския парламент.

Забранява се финансирането на предизборната кампания със средства от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от свързани с тях лица от дружества, в които държавата притежава акции с особени права, както и от държавни общински предприятия. Със средства от чуждестранни физически и юридически лица или от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие също няма да може да се финансира предизборната кампания, прие парламентът.

Кампанията няма да може да се финансира и със средства от кандидати и участници в процедура за възлагане на обществена поръчка, която не е приключила и не е изтекъл срокът за обжалване по закона за обществените поръчки, изпълнител по договор за обществена поръчка и юридическо лице в процедура на приватизация.

Забранено е финансирането на предизборна кампания и от средства от организатори на хазартни игри, от религиозни институции или от юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза, както и от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или от чуждестранни организации с идеална цел.

Даренията за финансиране на предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети не могат да надвишават 10 000 лева - за физически лица, и 30 000 лева - за юридически лица, записаха депутатите.

В срок до един месец след изборния ден партиите, коалициите и инициативните комитети трябва да представят отчети пред Сметната палата за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства, включително и извлечения от представените за участие в изборите банкови сметки.

Български изселници в Турция очакват от президента Георги Първанов да наложи вето върху текста в Закона за избор на евродепутати, който забранява на съгражданите ни, живеещи извън страната и извън държави членки на Европейския съюз, да гласуват на вота за Европарламент. Българите с двойно гражданство в Турция определят решението на българския парламент като дискриминация.

Пред Дарик радио председателят на Дружеството за подпомагане на изселниците ни в Истанбул – Неджиати Барлас каза, че е възможно организациите на българските турци в южната ни съседка да потърсят правата си пред Европейския съд в Страсбург.

Парламентът отложи, по искане на Мая Манолова от Коалиция за България, гласуването на текст от законопроекта за избиране на евродепутати, регламентиращ с какви бюлетини ще се гласува на изборите. Правната комисия предлага гласуването да е с бели бюлетини и пликове по образец, установен от президента.

Депутати от ДСБ и от ОДС предлагат гласуването да бъде с бяла обща бюлетина и пликове по образец. Народните представители от левицата Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов също искат гласуването да бъде с обща бяла бюлетина. В подкрепа на интегралната бюлетина за гласуване на изборите за евродепутати се обяви и парламентарната група на "Атака". Елиана Масева /ДСБ/ припомни, че интегралната бюлетина бе въведена през 1999 г. и на местните избори, тогава с интегрална бюлетина са били избирани общински съветници. "Въведохме този демократичен подход тогава и изведнъж на изборите за Европейски парламент казваме "не", тази демократична система не ни трябва и избираме друга система за гласуване", коментира тя. По думите й промяната в подхода няма да бъде посрещната добре от европейската система, към която се присъединяваме, защото се погазват демократични традиции./Дневник.bg