Приходите от данъци в бюджета към края на полугодието на 2016 г. като цяло нарастват - в номинално изражение с 1,2 млрд. лева, или с 9,8% спрямо полугодието на 2015 г. Това посочва министърът на финансите Владислав Горанов пред министрите от кабинета, става ясно от стенограмата на последното правителствено заседание.

За първото полугодие данъчните и неданъчните приходи по бюджета имат положително развитие, отчита Владислав Горанов.

Благоприятното развитие при вътрешното търсене, при пазара на труда и мерките за повишаване на събираемостта са сред основните фактори за отчетените добри параметри по изпълнението на данъчните приходи и приходите от осигурителни вноски, посочва министърът.

Изпълнението спрямо разчетите на приходите и помощите по Консолидираната фискална програма към полугодието е 53,6%. Приходите от ДДС и акцизи се подобряват значително спрямо постъпленията за същия период на 2015 г. – имаме 10,4% номинален ръст, а данъчните постъпления като цяло нарастват в номинално изражение с 1,2 млрд. лева, 9,8% спрямо полугодието на 2015 г., благодарение основно на ръста при косвените данъци, и представляват близо 52% от планираните за годината, казва Горанов пред министрите. 

Неданъчните приходи бележат номинален ръст от 269,3 млн. лева, като изпълнението им към полугодието на 2016 г. спрямо годишните разчети представлява 51,1 процента, посочва още финансовият министър в отчета си.

Параметрите по разходите индикират по-ниско изпълнение на разходите през първите шест месеца на годината спрямо годишните разчети в сравнение с предходни години, казва още Горанов. И обяснява, че това се дължи основно на забавяне при някои капиталови разходи, което е свързано, от една страна, със стартиране на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проекти по новия програмен период, от друга страна – с изместване на голяма част от капиталовите разходи в последното тримесечие на годината поради технологични и процедурни фактори.

От друга страна, социалните и здравноосигурителните разходи бележат ръст спрямо същия период на миналата година - основно поради базовия ефект върху разходите за пенсии през 2016 г. от увеличението на пенсиите от юли 2015 г., както и по-високите здравноосигурителни плащания през настоящата година. Въпреки това, изпълнението на разходите остава ниско и в годишен план се очаква планираните инвестиционни и капиталови разходи да не бъдат достигнати в пълен размер, прогнозира финансовият министър.

Вследствие на отчетените добри параметри по изпълнението на приходите и по-ниското от планираното изпълнение на разходите през първото полугодие на годината, бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма към 30 юни 2016 г. е излишък в размер на 3,4 на сто от прогнозирания брутен вътрешен продукт, което представлява най-голямото превишение на приходите над разходите към полугодието от 2008 г. Досега, казва Горанов.

Ако се допусне, че положителните тенденции в приходите бъдат затвърдени през оставащите месеци до края на годината, като същевременно изпълнението на разходите остане по-ниско от планираното за годината, може да се очаква значително по-голямо от планираното подобрение на салдото по Консолидираната фискална програма на касова основа, обобщава министърът на финансите.

Владислав Горанов отчита пред министрите, че растежът на брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2016 г. достигна 2,9 на сто на годишна база според сезонно изгладените данни. Той уточнява, че положителен принос са имали както вътрешното търсене, така и нетният износ.

Горанов докладва още, че реалният растеж на потреблението на домакинствата се е ускорил спрямо края на 2015 г., подкрепено от подобряването на доверието на потребителите и пазара на труда, както и реалното увеличение на доходите. През тримесечието бе регистрирано намаление при публичните инвестиции в основен капитал, а частната инвестиционна активност се подобри. Брутната добавена стойност нарасна с 2,6%, с положителен принос от страна на услугите и промишлеността, казва финансовият министър.

Той отчита и положителни тенденции на пазара на труда до март - повишение на заетостта, което е допринесло за намаляване броя на безработните. Нивото на регистрирана безработица следваше низходяща тенденция и достигна 8,4% към края на юни, което е най-ниската стойност на показателя от средата на 2009 г., отчита Горанов.