Политическите партии да спрат да използват хляба за предизборните си битки. За това призова в ефира на Дарик радио председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Марияна Кукушева.

В разговор за цените на храните в предаването "Кой говори" председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев и Мариана Кукушева коментираха доколко е възможна намеса на държавата в регулацията на цените на основните храни, предаде Dariknews.bg.

Марияна Кукушева: Растат цените на суровините, на енергийните разходи и това е растеж, който българският производител няма как да контролира. И в никакъв случай специално в хлебопроизводството и сладкарството този растеж на цените не е спекулативен. В момента цената на основната суровина - брашното, достига 60% от ценообразуването на хляба.

Едуард Стойчев: Няма зърнена криза, казвам го категорично. България е сериозен производител на зърно, що се касае до количеството, което произвежда и количеството, което консумира. Ние произвеждаме толкова зърно, че само 25% от него консумираме вътре в страната. Резервът е пълен, имаме свободни около 500 000 тона, дори да изнесем още 900 000 тона. Зърненият баланс е абсолютно вързан. Зърното се намира в пет производителя, в техните бункери, говоря за огромна част от зърното. Тук може да се питаме две неща - първо дали има спекула? Аз веднага казвам, че спекула има, но българският народ трябва да разбере, че думата не е незаконна, не е грешна. Спекула се върши по всички стокови и фондови борси; после бихме могли да се съмняваме дали нямаме картел, което вече е нещо незаконно и там трябва да се намесват други институции.

Свалям шапка на хлебопроизводителите, защото те излизат вече на всички дебати с лицето си, а един друг бранш, който в момента плаща глоби - производителите на олио, обещава, че няма да има никакво повишение на цените и че няма да има на консултативните съвети и след това тихомълком олиото расте. Сега олиото на едро в България започна да става по-скъпо, отколкото олиото в Германия на дребно. Ако брашното у нас в момента струва 1 лев, 2 лева би трябвало да струва килограм хляб по сегашната договорка. Хлябът не струва 2 лева на килограм и аз съм сигурен, че те ще удържат друга цена.