В едномесечен срок 50% от Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали могат да се сдобият с нови собственици. Срокът тече от 13 август, предаде БГНЕС.

Продажбата става ясна от обявлението на частния съдебен изпълнител Росен Сираков, който пристъпва към този акт, след като един от най-големите кредитори на завода - Първа инвестиционна банка (ПИБ) спечели делото в съда и получи изпълнителен лист.

Това стана поради факта, че мажоритарният собственик Валентин Захариев не е в състояние да обслужва кредита, отпуснат от ПИБ, нито да се разплаща със стотиците металурзи. Това на практика доведе до закриването на комбината.

Захариев е заложил като обезпечение срещу кредита половината от целия комбинат – завода за производство на цинк, а банката поиска продажбата му, за да върне парите си.

Началната цена на заложените имоти, които са разположени върху площ от 326 230 квадратни метра, е 8 307 хил. лв.

Ако в рамките на едномесечния срок не се появят купувачи, заложените сгради и производствени съоръжения стават собственост на ПИБ и тя започва да се разпорежда с тях, обясниха експерти в процедурата, пожелали анонимност.

Правото й на разпореждане обаче не е безгранично, банката не може да се занимава с производствена дейност – това не й е присъщо, целта е предприятието да заработи отново и ПИБ да си върне парите от кредита и лихвите, допълниха източниците. Според тях обявената начална цена е нищожна част от средствата, отпуснати като заем срещу обезпечението. Дори да се намерят купувачи, те ще бъдат желаещи да нарежат съоръженията за скрап, а с парите от това не би се покрила дори началната обявена цена, коментираха още те.

В електронния сайт на частния съдебен изпълнител Росен Сираков интересуващите се могат да видят кои именно части от някога водещото в бранша предприятие са обявени за продажба.

ОЦК е построен през 1955 г. край Кърджали и става градообразуващ фактор. Съоръженията му са от времето на Втората световна война, а амбициозните инвестиционни проекти на Захариев така и не се осъществиха, макар закупените преди години свръхмодерни мощности да отлежават в складове край Ботунец. Никога преди да попадне в ръцете на Валентин Захариев комбинатът не е бил в такава криза.