България отбелязва 125 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Честванията по случай празника в Пловдив започнаха още снощи, когато на Античния театър за първи път прозвуча официално химнът на града.
Празничната програма в Пловдив започна в 09.30 часа с тържествен молебен в катедралния храм „Успение Богородично". Той беше отслужен от Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Николай, който отправи благословия. На литургията присъстваха народните представители Румен Петков, Петър Мутафчиев, Захари Георгиев, областният управител Иван Тотев, кметът на Пловдив Славчо Атанасов, заместник-кметове на община Пловдив, районни кметове, общински съветници, директори на културни институции.
Кметът на града пожела на българите да помнят поуката, която ни дава актът на Съединението на България, предаде Dariknews.bg.
„Изключително съм щастлив от днешния ден, защото днешният ден служи за една голяма поука. Нашите предци преди 125 години ни дадоха една поука, която ние за жалост много често я забравяме, когато сме единни българите, никой не може да ни спре. Ражда се оная атомна мощ, на която никой не може да отстои", заяви пловдивският кмет.
По-късно през деня бяха поднесени венци на паметниците на Захари Стоянов и майор Райчо Николов.
От 18.00 часа на площад „Стефан Стамболов" ще свири Бигбенд „Пловдив", а час по-късно на Джумаята ще започне възстановка на събитията от 6-ти септември 1885-та година. В 20.30 часа на площад „Съединение" ще се проведе тържествена заря - проверка.
Коктейлът по случай 6-ти септември тази година ще бъде съвсем скромен, заяви кметът Славчо Атанасов. На поканените 600 гости ще бъдат предложени само сладки, малко мезета, бяло и червено вино.
От всички поканени за 125-ата годишнина от Съединението, засега има потвърждение само от президентите Петър Стоянов и Георги Първанов. Присъствието на премиера Бойко Борисов все още е под въпрос. Миналата година за първи път в историята на Пловдив празникът на града бе ден на траур в памет на загиналите при трагичния инцидент в Охридското езеро.
Кметът на София Йорданка Фандъкова поднесе венци пред паметника на Незнайния воин в София по случай 125-годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Празникът се отбелязва в столицата с тържествено шествие, организирано от сдружение "Мати Болгария" и Столична община. В инициативата се включиха около 200-300 души.
Въпреки хубавото време в София интересът на столичани към тържественото шествие по случай Съединението на България не беше голям.
От паметника на Незнайния воин шествието се отправи към Мавзолея на княз Александър I, а след това и към паметника на Захари Стоянов в Борисовата градина в столицата. За първи път Столичната община се включва в шествието за празника на Съединението, организирано от Сдружение "Мати Болгария".
„Столицата на България е длъжна да отбелязва всеки национален и всеки важен празник за България. Нека този ден да ни научи, че трябва да сме заедно, ако искаме да си развиваме града и да развиваме страната си", заяви Йорданка Фандъкова.
Председателят на сдружение "Мати Болгария" Петър Константинов обясни, че освен 125-годишнината от Съединението, днес отбелязваме и 70-годишнината от подписването на Крайовския договор, с който Южна Добруджа е върната на България.
По повод на 125-ата годишнина от Съединението пред паметника на Четвърти плевенски пехотен полк в Плевен се състоя възпоменателно тържество. Поднесени бяха венци на признателност с военни почести, изпълнени от представителни части на Пета механизирана бригада.
Владиката на Плевенската епархия - митрополит Игнатий, отслужи панихида в памет 140 бойци от Четвърти плевенски пехотен полк, отдали живота си в Сръбско-българската война.
Председателят на Общинския съвет Георг Спартански заяви в словото си, че според него поуката от историческия акт на Съединението е необходимостта политиците винаги да се вслушват в гласа на народа, а народът да избира обединителната кауза.
Областният управител Иван Новкиришки изрази убеденост, че днес трябва да се даде шанс на политиката на сближаване, която води към единение на нацията.
Празничният концерт бе изнесен от Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци в Градската градина пред стотици плевенчани, които бяха се събрали да почетат Деня на Съединението, предаде БТА.
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I.
6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.
