"Не може да бъде споделена икономическата логика на изложените от президента мотиви за налагане на вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г." Това каза министърът на финансите Петър Чобанов във връзка с наложеното вчера (7 август) частично вето от президента Росен Плевнелиев на закона за ревизията на бюджета за следващата година.
В мотивите не са изложени и аргументи от правен характер, които да налагат упражненото от президента отлагателно вето. Те имат чисто политически характер и са пример за явно политическо позициониране, което се разминава с функцията обединител на нацията, се казва още в позицията* на Чобанов, разпространена от Министерството на финансите (МФ).
Припомняме, че за ново обсъждане в Народното събрание са върнати разделите за приходите в частта на данъчните приходи, разходи и тази, загащя емитирането на дълг.
Финансовият министър дава за премир 2010 г., когато по думите му Плевнелиев е вносител на актуализация, която е направена в средата на годината. Тогавашната ревизия на бюджета предвижда намаление на приходите с 1,9 млрд. лв., увеличение на разходите с 900 млн. лв., увеличение на дефицита с 2,8 млрд. лева. Тези стойности са в пъти по-високи от актуализацията на Бюджет 2013, заявява Петър Чобанов.
Нещо повече, "непрозрачният“ според г-н Плевнелиев резерв за непредвидени и неотложни разходи се увеличава през 2010 г. с над 1,1 млрд. лв., над 4 пъти по-голяма сума от предвидената в сегашната актуализация, казва още финансист номер 1.
Разплащане с бизнеса
За пореден път Чобанов изтъква, че голяма част от емитирания дълг ще отиде за разплащане с бизнеса. Новият дълг е един от основните аргументи за налагането на вето от държавния глава.
"За съжаление, поради недобро бюджетно планиране и нарушаване на принципите на фискална дисциплина, 660 млн. лв. от тези 1,1 млрд. лв. са за разплащане на задължения към бизнеса", заявява финансовият министър.
Приходи и разходи
В контрамотивите на министъра се изтъква още, че правителството е задължено да внесе закон за промени в държавния бюджет, когато се очакват неблагоприятни отклонения за приходите и разходите.
Не са състоятелни аргументите за оспорване на актуализацията на бюджета в частта на приходите, смята още Петър Чобанов. По думите му изпълнението при данъчните приходи очертава сериозно изоставяне спрямо предвидените в Бюджет 2013.
Наблюдаваната тенденция при данъчните приходи показва еднозначно, че заложените параметри за годината не могат да бъдат постигнати. Това неминуемо води до влошаване на бюджетното салдо, в това число и по републиканския бюджет, заложено в годишния закон за държавния бюджет за 2013 г., се коментира още в позицията на Петър Чобанов.
При предвиден ръст на данъчните приходи по консолидираната фискална програма спрямо 2012 г. от 1,8 млрд. лв. (8,4%) изпълнението към края на месец май отчита номинален ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 486,8 млн. лв. (5,6%). Към месец юни тази ясно очертала се тенденция се задълбочава и кумулативният прираст на данъците и осигуровките се забавя до 379,6 млн. лв. (3,6%).
Не може да бъде споделена и тезата за липса на прозрачност по отношение на предвиденото увеличение на разходите, смята финансист номер 1.
По думите му в мотивите към законопроекта ясно са посочени приоритетните направления – подкрепа на гражданите, разплащане на задължения към бизнеса и облекчаване на тежестта върху потребителите във връзка с промените в Закона за енергетиката. Предвидено е допълнителните разходи, заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи да бъдат одобрявани с акт на Министерския съвет, за да сe гарантира прозрачност и информираност за използване на тези средства. Ангажиментите за разходи, както и неразплатените задължения, са вече факт по съответните бюджети и допълнителните разходи не могат да бъдат пренасочени за други цели.
Чобанов защитава тезата, че неплащане на поети ангажименти има проциклично влияние и пречи на икономическото възстановяване. Това понижава доверието в държавата и поражда негативни последствия."Поражда се и въпросът, ако всички разходи са отнесени по съответните бюджети на министерствата, какво се случва като възникнат непредвидени и неотложни? Продължаваме ли със стратегията да не плащаме и да се преструваме, че проблемите не съществуват?", казва още Чобанов.
Взимането на заем
Нелогично е и обвързването на вземането на заем с финансирането единствено на текущи разходи. Категорично не се взема заем с подобна цел, твърдо заяви Петър Чобанов.
Обвързването на допълнителния лимит за дълга с конкретни разходи, като например социалния пакет от 40 млн. лв., не е коректно, смята още финансовият министър. "Този лимит за новоемитиран дълг през 2013 г. се актуализира поради извънредната емисия през февруари, която го изчерпва. Той служи за попълване на фискалния резерв за постигане на минимално изискуемото му ниво по закон, както и за осигуряване на резерв за посрещане на предстоящите плащания в началото на 2014 година", заявява Петър Чобанов.
Той не е съгласен и с изразените притеснения, че предвиденият за поемане нов дълг „...обаче, отново не е насочен към подкрепа на активна политика за повишаване на конкурентоспособността, растежа и подобряването на бизнес средата”. Очевидно не се отчита наличието на Закон за държавния дълг, който е част от националната правна уредба повече от 10 години и съгласно чл. 5, ал. 1 от същият изрично са изброени случаите, в които може да се поема държавен дълг посочва като контрааргумент финансовият министър.
"Тези случаи са: за финансиране на бюджетния дефицит; за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание; за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата; за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции и за подкрепа на платежния баланс на страната", се казва още в позицията на финансист номер 1.
Припомняме, че в мотивите на Росен Плевнелиев беше посочено, че с нарастването на бюджетния дефицит се финансират текущи разходи.
*Пълните контрамотивите на финансовия министър може да видите в прикачения документ.
Мотивите на държавния глава може да видите тук.