Снимка: Дневник.bg

Около 60 млн. лв. са необходими, за да се решат проблемите с преминаването през старопланинските проходи, съобщи Ясен Ишев, шеф на дирекция "Планиране и контрол на пътната инфраструктура" в Министерството на транспорта. Програмата "Старопланински проходи" предвижда за 7 години да се оправят пътищата през четири основни прохода - Хаинбоаз, Шипка, Петрохан и Рижкия. В нея не е включено прокопаването на нови тунели, обясни Ишев.

Най-големият парадокс е, че вече 18 години има прокопан тунел в Златишкия проход, който свързва Етрополе и Златица, но не се използва, обясни Ишев. Причината е липсващият път с дължина от 4 км откъм Златица. Ишев се надява Националната агенция "Пътна инфраструктура" да включи изграждането на пътя в програмата си за тази година. Ефектът ще е скъсяване на разстоянието между двата града с около 70 км и разтоварване на прохода Витиня.

Първостепенна задача в програмата е завършването на вечно ремонтирания проход Хаинбоаз. През него минава най-късия път за идващите от Дунав мост тежки камиони към Турция. Проходът се ремонтира от три години от фирмите "Биндер" (свързана с брата на бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев) и "Пътни строежи Велико Търново". Стойността на проекта е 46 млн. лв. Ремонтът трябваше да приключи през есента на 2008 г., но беше удължен с още една година.

Втори в списъка е ремонтът на пътя през Рижкия проход. Той минава по маршрута Шумен-Смядово-Карнобат и е дълъг 90 км. Участъкът е включен за финансиране по програма "Транзитни пътища V". Изпълнителят трябваше да бъде избран още през миналата година, но заради преструктурирането на пътната агенция търговете се отложиха.

Другите два важни прохода са Шипка и Петрохан. За тях има "стогодишни" идеи за прокопаване на тунели. Не е ясно обаче кога това ще се случи. Най-тежък е проблема с Шипка, защото целия пътен поток преминава през Габрово, което създава редица неудобства на жителите на града. Освен това преминаването му през зимата е изключително тежко. Мечтата на жителите на града е построяването на тунел. Това обаче няма да стане с държавни пари и затова през ноември Министерството на регионалното развитие съобщи, че ще обяви процедура за заявяване на инвеститорски интерес към изграждането на съоръжението.

През лятото собственикът на фирма "Монолит" Иван Стаматов каза, че два големи европейски инвестиционни фонда били готови да построят тунел под Шипка срещу събирането на таксите от преминаващите автомобили. По думите на Стаматов инвестиционното предложение било изпратено на министър Асен Гагаузов. Той пък каза, че го търси. Необходимата инвестиция за прокопаването на тунел с две тръби с дължина 3150 м се оценява на 200 млн. евро. Държавата обаче ще трябва да построи подходните пътища, които са с дължина около 20 км. Според Асен Ишев интерес към тунела под Шипка имало от германски, румънски и австрийски инвестиционни групи.

За тунела под прохода Петрохан в момента се правят предпроектни проучвания. Той се намира на европейския коридор номер 4 и е най-краткият път от Западна Европа през бъдещия втори Дунав мост към София, Солун и Бяло море. Разглеждани са три варианта за дължина на съоръжението - 3.3 км, 6 км и 9 км. Строителството на тунела за момента не е включено в нито една от програмите на ЕС. Не влиза и в плановете на правителството. Предвижда се да се търсят средства за изграждането му от европейските фондове през следващия програмен период 2014-2021 г., каза Ишев.