Олигарсите в България, която сега за пръв път държи ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, държат юздите и задават тона в страната.

Това се казва в публикация на австрийския в. "Дер Щандард" по повод сделката за българските активи на чешкото дружество ЧЕЗ.

В материала си Маркус Бернат, кореспондент на изданието за Турция, Гърция и България, сравнява България с "театрална сцена", "винаги силна" в това, и определя "Гинка от Пазарджик" като "новата пиеса", която смайва публиката. Австрийски инвеститор, примирил се с "могъщите в политиката и икономиката" на балканската държава, отбелязва иронично: "Човек си мисли, че е свършило, и после отново се случва нещо. Нищо не сте разбрали."

Досега Пазарджик беше по-известен с доматите и чушките си, но собственикът на "Инерком България" Гинка Върбакова също се прояви в картинката, изглежда "от нищото" със семейната си фирма, която купува ЧЕЗ. "Никой не вярва, че това е цялата история," отбелязва Бернат и я добавя, че за нея се говори като за подставено лице, което трябва да осъществи "сделка за олигарсите в България".

По думите му обаче такива истории се развиват година след година в България. "Оттеглянето на ЧЕЗ, която захранва с електричество Северозападна България, включително столицата София, но и най-бедната част на страната около Видин и Монтана, е само още един притеснителен знак."

Даден е и пример с друго електроразпределително дружество - EVN, и с арбитражните дела на тези предприятия във Вашингтон, които твърдят, че правителството и властите се намесват в работата им. Цената на електроенергията е политическа тема в страна, където мнозинството от хората са станали по-бедни от членството в ЕС насетне - 23 на сто от българите според последното проучване за 2016 г. живеят под линията на бедността, а през 2008 г. са били 21%. "От икономическия растеж голяма част от българите не получават нищо," а "по-голямата част от над 2 млн. пенсионери в страната преживяват само благодарение на зеленчуковите си градини и с помощта на децата си", продължава Маркус Бернат.

Като обяснение той вижда "корупцията, олигархичната икономика и - от политическа гледна точка - поликата на икономии на управляващия от 2009 г. с прекъсвания консервативен премиер Бойко Борисов... някогашния телохранител на държавния и партиен лидер Тодор Живков в социалистически времена". Авторът отбелязва, че Борисов се е оказал трайна фигура в българската политика.

Той също така цитира бившия правосъден министър и лидер на "Да, България" Христо Иванов, според когото "в действителност няма дясно и ляво, много по-важни са (разделенията между) Изток или Запад, Москва или Брюксел." За Иванов, докато в Българската социалистическа партия вече няма нищо социалистическо (и тя се държи като "консервативна партия за застаряващите носталгици), Борисов е доразвил властовия модел от времето на Живков в "бюрократичен елит, който знае как да обслужва властовия апарат и който имитира придържането към законите, но следва собствена логика", преразказва думите му Бернат.

Той разказва на австрийските читатели, че Гинка Върбакова е заминала за Прага, за да продължи преговорите с ЧЕЗ, чиито активи в България струват "повече от шест пъти колкото продажбите на предприятието на Върбакова за година". "Колко обаче ще струва на българите новата театрална пиеса, все още не е известно."