Руските енергийни проекти в България "са увиснали", информират руски медии.

По повод на "Бургас-Александруполис", министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е заявил, че и Русия, и Гърция искат да имат яснота: заинтересована ли е София от строителството на нефтопровода. Засега не сме получили конкретен отговор, цитира вестник "Правда" думите на министъра.

Идеята за съвместния енергиен проект се е появила още през 2007 г. Очаква се той да намали значително цената на "черното злато" за потребителите, но неочаквано са възникнали препятствия от българска страна.

Такива се появяват и по отношение на друг съвместен проект - "АЕЦ "Белене". Аргументите, че България има нужда от нови инвестиции, не звучат убедително за автора Сергей Балмасов. Той напомня, че Русия е готова да изпълнява и ролята на инвеститор в проектите. Причините са преди всичко политически, убеден е той.

По думите на премиера Бойко Борисов, нефтопроводът няма да се строи без "хилядапроцентни" гаранции за екологичната сигурност. Изданието допълва, че работата по тръбопровода се планираше да започне през 2008 г и да завърши през 2010 г.

Въпреки това се цитира мнението на проф. Иван Родионов от Всишето икономическо училище, според когото България няма да се откаже от съвместни енергетийни проекти с Русия: Просто по този начин българите се опитват да получат по-изгодни за себе си условия. Има страни, които нямат с какво да търгуват, освен със собствената си територия. Това и се опитват да направят днешните български власти.

„Правда" напомня и мнението на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, според когото сключването на споразумение може да се постигне до половин година, след което да започне работа по строителството.

Възможно е този оптимизъм да е обусловен от отстъпките на българската страна за АЕЦ "Белене". На 5 февруари той беше одобрен от българската НЕК. Дали наистина „процесът се е задвижил", пита изданието като финал.