Най-рано през септември България може да иска оценка от Европейската комисия (ЕК) как изпълнява препоръките за контрол при изразходване на средствата по програма САПАРД. Тя ще бъде възложена на
външен одитор и от нея ще зависи дали мораториумът върху плащанията по три от мерките на програмата ще бъде вдигнат. Това заяви вицепремиерът Меглена Плугчиева пред БНР съобщи Дневник.bg.
Препоръката за въздържане от плащания, дори от българския бюджет, дойде от Брюксел на 26 юни. В писмото на шефа на дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Еврокомисията Жан-Люк де Марти
изрично е посочено, че мярката се предприема заради "липса на елементарна одиторска култура в агенцията по САПАРД", припомни Плугчиева.
Констатациите са изготвени след разследванията на европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), с която българските власти почти не са поддържали комуникация, дори са пренебрегвали инспекторите,
обясни Плугчиева.
От ОЛАФ са установили, че в агенция САПАРД са допускани фалшиви оферти за доставка на техника, а контролът е бил силно занижен. В резултат са били пускани документите на ново регистрирани компании,
свързани с други фирми, които преди това са били санкционирани за нередности.
Последните инспекции на ОЛАФ са установили нови нарушения, които са изпратени на прокуратурата, съобщи още Плугчиева. Предвижда се да бъдат извършени проверки на блокираните 624 проекта. Това се
прави с цел производителите да бъдат наясно дали могат да разчитат на субсидии след "размразяването" на парите.
Вицепремиерът Плугчиева беше силно изненадана и от нападките на бившия шеф на Държавен фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков. В събота той обяви, че не носи вина за спирането на парите, защото
мониторинговият комитет по програмата, който заседава два пъти годишно, не е открил никакви нарушения.
"Твърдението е признак или на некомпетентност, или на умисъл да се злепостави комитетът, чиято цел не е да върши оперативната работа на ръководството на фонда", обясни Плугчиева.