Реформите в социалната закрила и политиката на активно включване видимо допринесоха за по-висок растеж и повече работни места в Европа през последната година. Все пак са необходими още усилия, за да могат от тези постижения да се възползват хората, маргинализирани по отношение на обществото, както и за да се гарантира по-голямо социално сближаване. Това се отбелязва в Съвместния доклад по социална закрила на Европейската Комисията. Той ще бъде разискван от министрите по заетостта и социалните въпроси на 29 февруари, съобщиха от българския офис на еврокомисията.

В Съвместния доклад за 2008 г. относно социалната закрила и социалното включване вниманието е насочено към приоритетите и напредъка в областта на детската бедност, по-дългия трудов живот, частното пенсионно осигуряване, неравнопоставеността по отношение на здравеопазването и дългосрочните грижи.

След като бъде приет от Съвета, докладът ще бъде разгледан на пролетното заседание на Европейския съвет на 13—14 март, с което ще бъде подчертано социалното измерение на стратегията за заетост и растеж.

"Нашите реформи в социалната закрила и политиката на активно включване дават резултати: те насърчават социалното сближаване и растежа чрез навлизането на повече хора на пазара на труда и придаването на по-голяма стабилност на публичните финанси“, каза Владимир Шпидла, комисар на ЕС за трудова заетост, социални въпроси и равни възможности. „Но големият растеж и създаването на работни места не подобряват автоматично положението на най-маргинализираните членове на нашите общества. Нужни са съгласувани съвместни политики, за да се осигури пълното интегриране и на най-уязвимите.“

Вниманието в тазгодишния доклад се фокусира върху редица ключови теми — скорошно нововъведение, което допринася към значимостта на отворения метод на координация на ЕС в сферата на социалните политики. Това допринесе за по-доброто разбиране, насърчи взаимното обучение и окуражи по-доброто наблюдение и по-целенасоченото отчитане на резултатите. Като цяло постигнатият напредък е обещаващ, но докладът подчертава и редица области, към които да се насочат бъдещите усилия:

 Равнището на заетостта се е повишило за всички категории по-възрастни работници. Общото равнище на заетостта на лицата на възраст 55—64 години се е повишило от 38 % през 2001 г. до 44 % през 2006 г. и поставената цел от Лисабон за 50 % през 2010 г. е достигната в девет страни (Дания, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Португалия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство). В други страни обаче то е все още едва 30 %. Мерките за активно социално включване, а така също и реформите в пенсионната система и пазара на труда са подобрили стимулите за работа, но все още броят на работещите е недостатъчен. Заедно с усилията за подобряване на производителността това ще допринесе за стабилизирането на системите за социална закрила и за по-голямата адекватност и устойчивост на пенсионната система, при условие че пазарите на труда са отворени за по-възрастните работници.

 Макар и пенсионните реформи да напредват добре, необходимо е да бъдат наблюдавани редовно с оглед на въздействието им върху бъдещата адекватност и устойчивост на осигурителните схеми, по-специално по отношение на хората с нетипична заетост. Необходимо е да се повиши осведомеността относно рисковете, свързани с различни пенсионни схеми, като по този начин се насърчи информираният избор.

16 % от гражданите на ЕС продължават да бъдат изложени на риск от бедност, докато близо 8% са изложени на този риск въпреки че имат работа. От 78-те милиона европейци, живеещи в риск от бедност, 19 милиона са деца. За да се разчупи затвореният кръг на бедност и изключване, е необходимо да бъдат осигурени равни възможности за всички посредством целенасочени социални политики и подобряване на резултатите в училище за всяко дете. Необходими са по-интензивни политики на интеграция и борба с дискриминацията, не на последно място по отношение на имигрантите и техните потомци, както и по отношение на етническите малцинства.

Когато децата са бедни, това е защото живеят в семейства, в които родителите са безработни или с непостоянна работа, или получават ниски заплати и подоходното подпомагане не е достатъчно за да се предотврати рискът от бедност. Следователно ефективната борба срещу детската бедност изисква комбинация от качествени възможности за работа, позволяващи на родителите да се интегрират и реализират успешно на пазара на труда, адекватно и целенасочено подоходно подпомагане, както и предоставянето на нужните за децата и техните родители услуги. Трябва да се постигне правилният баланс между подпомагането на семействата и подкрепянето на самите деца. Най-добри резултати се постигат тогава, когато усилията се насочат към децата в най-неравностойно положение в рамките на по-широк универсален подход в подкрепа на всички деца.

 Социалните политики влияят значително върху здравето, а то е важен фактор, определящ шансовете в живота. Понастоящем се наблюдават значителни различия по отношение на здравето в ЕС, като средната продължителност на живота за мъжете варира между 65,3 години (Литва) и 78,8 години (Кипър и Швеция), а при жените между 76,2 (Румъния) до 84,4 години (Франция). Грижата за здравето — най-вече насърчаването на здравословни начини на живот — следва да бъде в центъра на всички политики, докато системата за социална закрила следва да осигури достъп за всички до качествено здравеопазване и дългосрочни грижи, както и да насърчава профилактиката, включително и за хората от най-труднодостъпните места.

Демографските и социални промени все повече налагат необходимостта от дългосрочни грижи. Държавите-членки са поели задължението да подобрят достъпа до качествени услуги, но предоставянето на такива качествени услуги продължава да бъде предизвикателство. Необходимо е да се постигне точен баланс между публични и частни отговорности и формални и неформални грижи, както и да се осигури подкрепа за лицата, предоставящи неформални грижи.