188 инфраструктурни проекта на обща стойност над 11 млрд. евро са реализирани у нас през миналата година. Това заяви на пресконференция днес министър-председателят Сергей Станишев, на която беше отчетено развитието на инфраструктурните проекти в отделните министерства до момента. На срещата, която се проведе след съвещанието на Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение, присъстваха министрите Петър Мутафчиев, Асен Гагаузов, Пламен Орешарски, Петър Димитров и Джевдет Чакъров.


Председателстваният от премиера съвет разгледа изпълнението на инвестиционните проекти, включени в оперативния план към Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на България до 2015 г. Тя беше изготвена през 2006 г. и в нея по години и по източници на финансиране са посочени проектите, които ще се реализират у нас в дългосрочен период.

Премиерът съобщи, че министрите са обсъдили моментното състояние на разработваните проекти в отделните министерства, анализирали са закъсненията, дискутирали са законодателните пречки, които забавят изпълнението им.

Министър-председателят заяви, че на срещата са дадени редица допълнителни указания за изпълнение на проектите по Програма ИСПА, за да може до 2010 г. тя да бъде успешно приключена. От отпуснатите финансови средства по Програмата през 2007 година ефективно усвоени са били 83%, подчерта Станишев.

На срещата премиерът беше помолен за коментар по повод информацията, че са били отправяни заплахи за живота му. Той заяви, че не смята за нужно да отделя внимание на този факт, тъй като у нас постоянно се отправят заплахи.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров коментира случая със спирането на "Кремиковци". Според него страната ни не може да бъде постоянно кредитор. Той изтъкна, че не познава някой инвеститор, който да влага пари, без да има гаранции, че някога ще си получи средствата обратно.

Асен Гагаузов заяви, че е направен преглед на изпълнението на обектите от пътната инфраструктура. Обсъдени са вижданията за тяхното по-нататъшно реализиране. Гагаузов се спря на няколко ключови проекта, свързани с доизграждането на магистралите в страната.

За автомагистрала "Струма" са изготвени технически проекти за участниците, които ще ремонтират участъка Долна Диканя – Дупница и участъка Сандански - Кулата, отчете министърът.

Одобрени са докладите по ОВОС от МОСВ за участъците, в процес на подготовка са апликационните форми, поясни още Гагаузов. След утвърждаването на формите министерството е готово да стартира изграждането на двата лота от магистрала "Струма".

Изготвен е технически проект за връзката на автомагистрала "Хемус" със северния околовръстен път. Изготвена е ОВОС и всеки момент ще започне изграждането и на този обект, отчете министърът.

До края на май се очакват проекти за изграждане на 20-километров участък в двете посоки на магистрала "Хемус", отбеляза министърът.

По повод концесионирането на магистрала "Черно море" Гагаузов заяви, че очаква до септември да бъде проведена процедура за сключване на договор за публично- частно партньорство.

На автомагистрала "Люлин" строителството върви добре. Магистралата може да бъде пусната до Мало Бучино в края на годината. Прави се всичко възможно през следващата година да бъде пусната и цялата магистрала, прогнозира още Гагаузов.

От началото на управлението на правителството Министерството на транспорта е сключило 7 договора за публично-частно партньорство, заяви транспортният министър Петър Мутафчиев.

Общата стойност на договорите, сключени от министерството с частния сектор, е 948,111 млн.  лева. Приходите, които държавата трябва да получи от тези сделки, възлизат на 448 милиона лева за 35 години срок на концесия, отчете Мутафчиев.

Министърът заяви, че предстоят нови концесии - на пристанището в Созопол и летищата в Русе и Горна Оряховица. Върви и процедура за концесиониране на пристанище Лом. Петър Муафчиев заяви още, че се очаква през април да стартира и същинското строителство на "Дунав мост" 2.

Отчет представи и министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, който заяви, че се предвиждат 220 милиона евро за проекти по Черноморието. В тази връзка, министърът съобщи, че в началото март във Варна и Бургас ще се проведат срещи, на които ще се обсъди проектната готовност на общините за усвояването на тези пари.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров подчерта, че 11 проекта се реализират в сектор "Енергетика". Индикативната им стойност е над 7 млрд. евро. Осигурените средства са 2 033 млн. евро. Работи се по рехабилитацията на 1-4 блок, изграждането на сероочистващи инсталации на тях и увеличаване на мощността на 5-6 блок на ТЕЦ "Марица Изток 2". Общата стойност на проекта е 190 млн. евро. Модернизацията на блоковете трябва да приключи през първото тримесечие на 2009 г. В процес е и рехабилитацията на "Марица Изток 3" на стойност 803 млн. евро. Почти е завършен ремонтът на Топлофикация „Перник", заяви още енергийният министър.

Петър Димитров заяви още, че страната ни възнамерява да направи още една газова връзка със съществуващия газопровод Турция – Гърция, където има свободен капацитет. Може да се изгради 80-километрова връзка между Хасково и Комотини, поясни Димитров. С изграждането на тази връзка се цели осигуряване на алтернативни източници на за страната, преди всичко от Азербайджан и Иран, допълни енергийният министър. С предприетата инициатива ще бъде газифициран и районът на Кърджали.

Членовете на Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение са разгледали и предложения за подобряване на нормативната уредба за инвестиции в публичния сектор. Те са свързани с изменения и допълнения в законите за държавната собственост, за концесиите и за устройството на Черноморското крайбрежие. Промените в Закона за концесиите предвиждат въвеждане на институционализираното публично-частно партньорство като още една форма освен концесията за привличане на частен капитал за реализация на обществено значими проекти. Допълненията в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са във връзка с проблеми, възникнали при неговото прилагане.

Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски е представил пред членовете на Съвета проекта на Национална здравна карта. Нейната основна цел е подобряването на достъпа на гражданите до здравни услуги и повишаването на тяхното качество. Картата е основен инструмент за регулация на националната система на здравеопазване и за провеждане на политиката на МЗ за осигуряване на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ, равномерно териториално разпределение и високо качество на медицинските услуги за всеки български гражданин.

Отчетът на изпълнението на оперативен план към Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006 – 2015 г. може да намерите тук.

Приложенията по изпълнението на оперативен план към ационалната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006 – 2015 г. може да намерите тук.