С около 2 градуса ще се повиши температурата на въздуха у нас за периода 2020 - 2050 година, а до 2100 г. - 3 -3,5 градуса. Това сочат анализи на тенденциите, изготвени от националния институт по хидрология и метеорология към БАН и представени пред журналисти.

Очакванията са по-скоро за засушаване и намаляване средно с около 10-15 на сто на сумата на валежите. Най-силно това ще засегне югоизточна България, каза доц. Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на института, цитиран от БТА.

Сравнението е на база изминалия 30-годишен период. От изнесените данни обаче, по думите на Спиридонов, не може да се предположи какво ще е времето през тези години.

До 2100 година се очаквало и леко повишение на т.нар. вреден/приземен/озон, най-вече над Черно море.

Метеоролозите отчитат, че валежите у нас през юли са били 300 процента над това, което е обичайно за периода, а като цяло 2010 г. може да се окаже най-топлата от 100 години насам.

Август основно ще бъде сух и горещ, очакват се дни, когато живакът ще показва 40 градуса, според прогнозна справка на института. Това най-вероятно ще бъде между 10 и 20 август, което създава и повече условия за пожари.

В последните 12 години тенденцията в България била към покачване на температурата, а в световен мащаб - повишаване честота на екстремните метеорологични явления.

Най-подходящото място за изграждане на възобновяеми енергийни източници в по-дългосрочна перспектива за страната ни ще бъде по крайбрежието на Черно море, около Калиакра, тъй като там ще има повече енергия, обясни Валери Спиридонов. Тя обаче ще намалява в планините.

Заради очакваното затопляне, от БАН препоръчват райониране на агроклиматичните ресурси.